Така синтезира събитията от миналия четвъртък  Ива Дойчинова – приятел, съратник за каузата и PR на Центъра. Твърди, че го била казала с други думи, но смисълът е този! 

В жаркия ден за сесия на Столичния общински съвет група хора с увреждания, техните асистенти и приятели се събраха за позволен протест на Московска 33, където заседаваха общинските съветници. Искахме прости неща: (1) да не се преразглежда достъпът до асистент за независим живот (АНЖ) всяка година, а решението да бъде или за по-дълъг срок, примерно пет години, или до промяна на житейските обстоятелства, например подобряване или влошаване на здравословното състояние, задомяване или раждане на дете;  (2) да се подобри методиката за оценка на потребностите и кандидатът да защитава пред комисията броя часове месечно, които са му необходими, за да преодолее телесната си зависимост; (3) разделяне на механизма за предоставяне на асистент за възрастни и за деца – статусът и потребностите на тези две основни групи хора с увреждания са твърде различни. 

В продължение на четири месеца усилията ни да предизвикаме истински дебат бяха систематично и последователно проваляни чрез махленски тип разправии на публични форуми и „спонтанна“ прес-сконференция на национално-представените организации, свикана от общинската управа на София. На нея журналистите получиха и ПРОТЕСТНА НОТА – един нов жанр за гражданска изява – макар и да не се разбра срещу какво протестират авторите й при положение, че изразяваха подкрепа за решенията на местната управа. Така се намери алиби чрез количество и представителност на различни организации. Нямаше чуваемост за аргументи по същество, а примитивни, популистки клишета и манипулативни твърдения като например това, че „услугата е уникална не само за България, но и за Европа“.  

Дни по-късно в обзорното политическо предаване „Неделя 150“ по програма „Хоризонт“ на националното радио Диана Инджова от Центъра за психологически изследвания (и от неоткриваемото Глобално движение на хората с увреждания?) направи сензационни разкрития и потърси потвърждение за истинността им в „напрежението около Столична община, което създават някакви хора с увреждания, защото искат пари в пликчета“.  

И така настъпи денят, когато СОС провеждаше последната си сесия за отминаващия политически сезон. Предизвикани от „диалога“ с общината, хората с увреждания, за които достъпът до лична помощ (европейският еквивалент на софийския „асистент за независим живот“) е не просто пари, а начин да седнат в количката, да се измият и нахранят, да излязат по мръсните и недостъпни улици на София, решиха че трябва да бъдат чути от обществото като излязат на протест пред общината. Искаха да пожелаят на общинските съветници хубав ден и ползвотворна работа като ги приканят да гласуват с ум и по съвест, а не по партийна повеля. За края на работния им ден имаше два плана: План А. – поздрав с цвете, ако не гласуват ужасните промени в наредбата; и План Б. – подарък по един бастун заради подкрепата на една СИСТЕМА, която КУЦА.

Нямаше заявено събитие от друга организация на същото място и по същото време. Агенция “Партенка” обаче предаде, че Минка Владимирова – директор на дирекция „Социални дейности“ – е заявила специализиран транспорт за 15 човека, поради което е отказана услугата на желаещи да протестират срещу общината… Опасенията ми за провокации се потвърдиха – още от ранна сутрин десетина „поддръжници“ на общината бяха завладяли малкото сенчести места по Московска. Последвах съвета на един изключително любезен и компетентен офицер от Столична дирекция на вътрешните работи и ги помолих да напуснат мястото, одобрено за нашия протест. Разбира се, че имаше съпротива и се наложи намеса на полицаите, изпратени да опазват реда по време на нашата акция. Общинската администрация се представи в целия си блясък – сговорчива, гостоприемна, великодушна – и даде сенчест подслон на гражданите, дошли да изразят позицията си… в подкрепа на властта. 

Ваня, Маргото, Таня, Пешо и още десетина човека с увреждания и с усмивки изпращаха общинските съветници – онези, които са разпознаваеми, защото болшинството се оказаха съвършено непознати на хората – на работа. Митко следеше дебатите по интернет и информираше до коя точка са стигнали… Нашата беше 22-ра – аналогията с „параграф 22“ се натрапи от само себе си: не работиш – нямаш асистент; нямаш асистент – не можеш да си търсиш и намериш работа! 

Съветниците напредваха бавно по дневния ред. Температурата на въздуха се качваше бързо и стремглаво към 40-те градуса по Целзий. Започна едно поливане със студена вода, веене с ветрила, пиене на разхладителни напитки – все не особено ефективни действия, нещо като с АНЖ-а, но без пари. Хора идваха, изразява подкрепа и си отиваха, други се задържаха повечко, двама – научили от Facebook за протеста ни – дойдоха и останаха до край! Дълбок поклон пред гражданската им съпричастност! 

Така към 14.00 часа дойде съкрушителната, но очаквана новина: СОС гласува всички промени в наредбата, предложени от администрацията. Увяхна и последната ни надежда, че политиците ни вземат своите решения водени от здрав разум и компетентност. Започнахме да се суетим и да се питаме: „Какво ще правим сега?“, „Има ли смисъл да оставаме тук?“ Жегата беше непоносима – хората се чувстваха все по-зле, но пък си даваха сметка, че мнозина от тях ще останат без асистенти догодина и животът им ще се заключи между четирите стени на една стая… 

Гостите на администрацията от национално „представителните“ организации тръгнаха да напускат хладните покои на заместник кмета и с ехидна усмивка подминаваха физически изтощените, но категорични в исканията си протестиращи. Удържахме без жертви – макар и на косъм от припадък – докато общинските съветници заизлизаха от сградата на общината към 17.00 часа. Едно по едно се нижеха пред очите ни непознати лица… Разпознах Иван Нейков и тръгнах към него с бастун. Отказа да го вземе – не се разпознавал като част от КУЦАТА СИСТЕМА. Застана да слуша една разправия между негов колега и Ваня, която със сетни сили му обясняваше, че догодина няма да проходи и без асистент, дори и да иска, не може да си намери работа… Петьо Кичашки от Видин, макар и без личен интерес от АНЖ, обясняваше как „ни заключват в параграф 22“. Излизаха едни непознати и бездуховни лица на общински съветници, които определяха съдбата на мнозина телесно зависими софиянци! Нашите аргументи не убедиха общинските съветници, кмета и други фактори в общината, които прозряха в настояванията ни „предателство“ (преминаване в лагера на партийния противник), „елитарност“ (не може едни и същи хора непрекъснато да ползват услугата) и други крайно несъстоятелни „изводи“. Използваха „национално представените организации на и за хора с увреждания“ като оправдание за съобразяване с „мнозинството“, за да отхвърлят една утвърдена европейска практика.

А „мнозинството“ знае защо предаде интересите на хората с увреждания – става дума само за власт и пари. В наскоро публикуван доклад за работата на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания всичко е казано точно и ясно: „Политиките за хората с увреждания у нас са структурирани от консолидирани (но публично нелегитимни) икономически интереси, които умело се прикриват под камуфлажа на идеологическо противопоставяне между т.нар. „медицински” и „социален” модел на уврежданията…“ (https://cil.bg/watchtower/)

МРАЧНОТО БЪДЕЩЕ, но не за дълго! 

След тонове изписани обяснения защо поредните промени в наредбата за асистент за независим живот (АНЖ) са несъстоятелни и вредни, след поредица от срещи – с кмета Фандъкова и председателя на ГЕРБ-аджийската група съветници в Общинския съвет, след участие във всевъзможни форуми – Обществен съвет за социална политика към Столична община, многолюдно сборище при Омбудмана на Републиката, заседания на постоянни комиси – на последната си за този политически сезон сесия Столичният общински съвет ГЛАСУВА СЛЕДНОТО: 

  1. АНЖ вече се определя като „социална услуга за компенсиране на дефицита при хора с трайни увреждания и затруднения при активното им социално включване и в ежедневното обслужване и допълва разнообразието от социални услуги в общността“. По-нататък е дефинирано „активното социално включване“ като „процес, който дава възможност и ресурси на лица, изложени на риск от социално изключване, за пълноценно участие в икономическия, образователния, социалния и културния живот. То подпомага лицата да имат по-голямо участие във вземането на решения, които засягат техния живот.“;
  2. Оценката за достъп до АНЖ е двустепенна. Започва се с точкова оценка (по методиката на АСП за проекта „Подкрепа за достоен живот“, финансиран със средства от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ – една програма за заетост, според официално писмо от АСП, а не за независим живот на хората с увреждания!). Така кандидатите за АНЖ са поставени в три точкови групи по степен на физическа зависимост, сензорни възможности, социален статус, заетост/обучение и прочее. След „самооценката“ на кандидата – която не е никаква оценка, а отразяване на факти в един формуляр – „подпомогнат“ от социален работник, документите отиват при комисия с неизвестен, но разширен, състав. Членовете на комисията работят с „шаблон“: еди-колко-си точки за нещо дават до еди-колко-си часа. Те гледат хартии с диагнози, точки и фактология, а не живи хора с различни умения въпреки уврежданията си, с различни интереси въпреки ограниченията си, с различни аспирации въпреки внушенията, че са „болни“ и имат нужда от грижа… Така се формира една таблица в ексел (дано поне това са овладяли общинарите!) с имена и точки, подредени в низходящ ред – хората с най-много точки имат най-големи нужди и са на върха в класацията. Някой ще каже: „Е, това до тук е справедливо!“ КОЕ МУ Е СПРАВЕДЛИВОТО НА ТОВА, ЧЕ АКО ХОДИШ НА РАБОТА (ИЛИ ПОНЕ ПРЕДСТАВИШ ДОКУМЕНТ ОТ РАБОТОДАТЕЛ) ИМАШ ПО-ГОЛЯМА НУЖДА ДА СТАНЕШ ОТ ЛЕГЛОТО СИ, ДА ОТИДЕШ ДО ТОАЛЕТНАТА, ДА СЕ ИЗМИЕШ, ДА ЗАКУСИШ… ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА „ГЛЕЗОТИЯТА“ ДА ИЗЛЕЗЕШ И ДА СИ ПОТЪРСИШ РАБОТА…Часовете, умножени по часовата ставка (двукратния размер на минималната работна заплата на час) определят бюджета за услугата. ЧЕРТАТА СЕ ТЕГЛИ ТАМ, КЪДЕТО СВЪРШВА ГЛАСУВАНИЯТ ОТ СОС БЮДЖЕТ. Който е над чертата, получава толкова часа асистентска услуга, колкото е преценила комисията без да се види с кандидата, останалите под чертата ще чакат – не е ясно колко… И това се повтаря всяка година, макар и състоянието на човека да не се е променило!Тази система може и да предотврати нощните бдения, но със сигурност няма да подобри качеството на услугата.
  3. Въвежда се мониторинг на услугата, който да служи за ежегодната преценка на това до колко тя постига целите си, колко е ефективна и ефикасна – допускам аз. Разписана беше досегашната правна възможност – по други нормативни актове – за обжалване на индивидуалните решения за брой часове АНЖ. Като цяло регулацията на АНЖ си остава „куца“, защото в нея има:

СЕРИОЗНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ

  • ОТ УСЛУГА ЗА ПО-ДОБРО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТА АНЖ СЕ ПРЕВРЪЩА В ИНСТРУМЕНТ ЗА ЗАЕТОСТ СЪС СЪМНИТЕЛНА РЕЗУЛТАТНОСТ;
  • НАРЕДБАТА ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ ПОЛЗВА КАТО СРЕДСТВО ЗА ПОВИШАВАНЕ ДОХОДИТЕ НА СЕМЕЙСТВАТА, В КОИТО ИМА ЧОВЕК С УВРЕЖДАНЕ, А НЕ КАТО УСЛУГА ЗА НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ;
  • ЕЖЕГОДНОТО КАНДИДАТСТВАНЕ ПОСТАВЯ В НЕСИГУРНОСТ И НЕЯСНОТА ЖИВОТА НА ХОРАТА С ТЕЛЕСНА ЗАВИСИМОСТ ПОРАДИ УВРЕЖДАНЕ;
  • ТОЧКУВАНЕТО НЕ ОТЧИТА ИНДИВИДУАЛНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ И ПОСТАВЯ ВСИЧКИ КАНДИДАТИ В ЕДИН КЮП;
  • НЕПОЗРАЧНОСТТА ПРИ ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ТОЧКИТЕ В ЧАСОВЕ, КОИТО СЕ ОСТОЙНОСТЯВАТ В ПАРИ СЪЗДАВА ПРЕДПОСТАВКИ ЗА КОПРУПЦИЯ.

СЕРИОЗНИ ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ:

  • ДЕФИНИЦИЯТА ЗА „АКТИВНО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ“, КОЕТО Е ОСНОВНА ЦЕЛ НА НАРЕДБАТА, Е НЕЯСНА И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА НАРЕДБАТА Е ИЗЛОЖЕНО НА ОПАСНОСТ ОТ СЕРИОЗНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ;
  • ТОВА ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРЕВРАТНО ПРИЛАГАНЕ НА НАРЕДБАТА – НАПРИМЕР, ХОДЕНЕТО В ДНЕВЕН ЦЕНТЪР НЕ Е ВКЛЮЧВАНЕ, А ИЗКЛЮЧВАНЕ, НО ПЪК ДАВА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТОЧКИ И ЧАСОВЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА АСИСТЕНТ ЗА НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ;
  • ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА ВЪРХУ КОМИСИЯТА, КОЯТО ОПРЕДЕЛЯ ЧАСОВЕТЕ С ЦЕЛ РЕДУВАНЕ НА ПОЛЗВАТЕЛИТЕ ПО НЕЯСЕН ПРИНЦИП И ИГРА С ЖИВОТА НА ХОРАТА.

НЕ СЕ РЕШАВАТ ИСТИНСКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА НАРЕДБАТА, а именно:

  • Двукратното повишаване на бюджета при четирикратен ръст на ползвателите говори само и единствено за влошено качество на услугата – все по-малко часове на ползвателите, за да има пари за повече ползватели;
  • Оценката на ползвателите, потърсена от самата общинска администрация показва, че 30,9% от респондентите се радват на повече социални контакти; 28,64% споделят по-добро материално състояние и едва 4,16% са започнали работа. В 90,3% от случаите никой в семейството на ползвателите не е започнал работа срещу малко под 10%, които са намерили заетост различна от асистент на роднината си с увреждане. 76,8% от респондентите заявяват, че асистентът ми е член на семейството. Това означава – нито повече, нито по-малко – че „услугата“ се използва не за постигане на независим живот и социално включване, а за повишаване на доходите, т.е. като придатък към социалното подпомагане;
  • Липсата на социални услуги в столицата (а и в цялата страна) прави наплива от кандидати за АНЖ несъразмерно по-голям от финансовите възможности на общината. Европейските практики показват, че личната помощ е само една от множеството социални услуги, която е насочена към хора, готови да поемат сами управлението на услугата, които се обучават предварително за това какво е независимият живот с лична помощ, как да оценяват потребностите си, как да си намират асистенти и да управляват тяхната заетост, как да се отчитат и прочее. В София има социален патронаж и камара дневни центрове… В Лондон, Берлин, Брюксел, Стокхолм, Осло, Виена, Варшава, Прага и навсякъде другаде има различни видове домашна грижа, предлагани от общината и от частни доставчици, целеви пари за семействата, които се грижат за човек с увреждане, както и дневни форми за почасова рехабилитация и други занимания.