Увеличаването на броя на социалните услуги през последните години е забележително, както и на разходите за тяхната издръжка. В момента тече процес на планиране, а един от въпросите, които така и не се задава е този за тяхната целесъобразност.
Какъв е смисъла и защо развиваме социални услуги? На този въпрос вероятно 9 от 10 социални работници ще отговорят, че целта е да се подобри живота или социалната ситуация на хора, които сами не могат да се справят и единици ще посочат, че целта е интеграцията на тези хора, ако са изключени или има риск да бъдат изключени от обществената система.
В българския език имаме фрази и поговорки за всякакви случаи и те ненапразно са се появили, а са резултат от многогодишни наблюдения на обикновените българи и описват много точно конкретните ситуации от нашата действителност.
Наблюдавайки постоянните проблеми около системата за освидетелстване на лицата за трайна неработоспособност и вид и степен на увреждане, по-просто казана ТЕЛК, не можем да не си спомним за народната фраза „Залудо работи, залудо не стой“1, която много точно описва случващото се. Сега ще се обосновем.
Борбата за права на хората с увреждания е постоянен процес, независимо колко силен или безсилен се чувстваш в момента, каква е политическата ситуация, дали си сам или сте хиляди, дали навън вали или грее слънце, борбата продължава и трябва да продължи.
относно правенето на политиките в сферата на уврежданията в България
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми сегашни и бъдещи политици и законотворци,
Уважаеми съграждани, приятели, близки,
Вече години България се намира в криза, която с времето се задълбочава. Стандартът на живот пада, хората обедняват, цели социални слоеве губят почва под краката си. Но една от групите, които са най-засегнати от тежката ситуация, е тази на хората с увреждания. Българите с увреждания стават все по-зависими от социалното подпомагане, промените, правени в съответното законодателство, не водят до качествени промени, а задълбочават трудностите. Нещата започват да изглеждат абсолютно безнадеждни. Все повече хора се оказват въвлечени в един омагьосан кръг – стават все по-бедни и затворени у дома, все повече разчитат на плащания от държавата, а парите не извират от никъде и затова стават все по-бедни и оборотите се набират. И проблемите не са някакви случайни, спорадични бъгове. Грешката е системна! Системата трябва да бъде, както много пъти сме настоявали, изначално, генерално сменена.
Независимият живот е право на всички хора с увреждания.
Но не само това. Той е философия, начин на мислене – дали искаме да живеем както всички останали, да работим, да се разхождаме, да пътуваме, да имаме своите любови и раздели, да създаваме семейства или не. Просто да бъдем хора, обикновени, всеки с желанията и мечтите си, с уменията си, с образоваността си, с бъдещето си.
Ще се запитате какво е необходимо, за да имаме Независим живот? – необходима е ежедневна демонстрация на политики по уврежданията, адекватни закони, правила и норми. Само чрез ежедневна демонстрация от наша страна и „натиск“ към политиците може да видим светлина в тунела след години неспирна борба за Независим живот.
Световният ден на хората с увреждания, 3-ти декември, е повод за различни действия – някои си „честитят празника“ и правят банкети, други поставят на обсъждане сериозни проблеми. Движението за независим живот не отбелязва 3-ти декември като празник, а като повод за публично обсъждане на наболели проблеми, каквито не липсват в нито една държава по света. За съжаление, българите с увреждания са сред онези с многото проблеми – от недостъпната среда до трудно достъпната заетост, от остарелите технически средства за мобилност и ежедневно обслужване до личната помощ, от недостъпния транспорт до нереформираното здравеопазване…
Праветелството отново предлага промени в едва преди година и десет месеца приетия Закон за лична помощ като така само показва нуждата от корекции. Но за съжаление това не са промените, които чакат хората с тежка телесна зависимост, а точно обратното – в ущърб именно на най-нуждаещите се хора от лична помощ.
Законът за хората с увреждания има нужда от сериозни изменения и допълнения, но в съвършено различна посока от предлаганата. Макар и нов по дата, претенциите му за реформаторство – по философия и практики – са силно преувеличени. Нещо повече, действащият закон повтаря всички недъзи на предишния закон и не постига съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Проектът за изменение и допълнение на ЗХУ не коригира съществуващите дефицити на закона.
Ние използваме "бисквитки", за да подобрим Вашето преживяване, докато използвате нашия уебсайт. Ако използвате нашите Услуги чрез браузър, можете да ограничите, блокирате или премахнете бисквитките чрез настройките на Вашия уеб браузър. Ние също така използваме съдържание и скриптове от трети страни, които могат да използват технологии за проследяване. Можете избирателно да дадете своето съгласие по-долу, за да разрешите такива вграждания на трети страни. За пълна информация относно бисквитките, които използваме, данните, които събираме и как ги обработваме, моля, проверете нашите Политика за поверителност
Youtube
Съгласие за показване на съдържание от - Youtube
Vimeo
Съгласие за показване на съдържание от - Vimeo
Google Maps
Съгласие за показване на съдържание от - Google
Ние използваме "бисквитки", за да подобрим Вашето преживяване, докато използвате нашия уебсайт. За да научите повече за бисквитките, които използваме, и данните, които събираме, моля, проверете нашите Настройки за поверителност.
