Резултатът: хората с увреждания живеят по чужда, а не по своя воля.

„Задачата на ТЕЛК-а е да установи процента загубена работоспособност въз основа на набор от диагнози. Така, никой не оценява съхранения капацитет на човека да води независим живот, т.е. да взема решения (сам или с подкрепа) за собствения си живот, да работи, да има семейство, да се социализира и пр. Още по-малко се оценяват потребностите на човека. Издаваният документ отразява здравния статус на индивида, както и намалената му работоспособност спрямо напълно здрав човек. Универсалният ключ, какъвто е решението на ТЕЛК, отваря всички публични системи – пенсии и социални помощи – но не осигурява достъп до ресурс за подкрепа и социално включване. Иначе казано, ТЕЛК-ът дава по малко на всеки и недостатъчно за никой, който има реална нужда, за да живее по своя собствена воля. Пенсията, месечната добавка за интеграция и всички останали придобивки за притежателите на ТЕЛК-решения не позволяват на хората да живеят в адаптирано жилище, да работят и да издържат семейството си, но пък с решението на ТЕЛК те могат да кандидатстват за настаняване в социален дом.“