Деинституционализаята убива хора! Да, това е факт, както е факт от нашумелия през последната седмица случай на насилие над деца с увреждания в Център за настаняване от семеен тип „Хризантема“. В тази връзка предоставяме на вашето внимание позицията на няколко неправителствени организации и изявени правозащитници. Надяваме се, че то ще стане база за последваща дискусия около процеса на деинституционализация в България и на масата ще бъдат сложени реалните проблеми и ще се намерят техните решения. 

След емоционалния разказ на младежите от защитеното жилище в Луковит за прекарания в София незабравим ден, аз искам да споделя своите мисли. Те са от онези немирните, които винаги излизат с неспокойствие и въпроси. Защо например стана така, че на дълго планираната и мислена екскурзия до София дойдоха само половината желаещи? И толкова ли е трудно да се намери транспорт за всички?

Аз не вярвам в извинения от типа „няма възможност”, „това е положението”, „не става”. Още повече, когато такъв тип поведенчески модел създава на свой ред начин на мислене и възприемане на света като вреждебно място, където трудно се вместват хора като Петя, Ели, Мария и Тошко.

Един документален филм разбуни духовете през септември 2007 г., когато беше излъчен по BBC 4. „Изоставените деца на България” (реж. Кейт Блует) показва кадри от дома в Могилино, които вероятно са накарали много хора да загубят съня си.