Увеличението на парите за хората с увреждания през 2019 е двукратно спрямо 2018 и четирикратно спрямо 2009 година, информира министър Сачева обществото на пресконференция в неделя. Междувременно доходите на работещите също нараснаха, както и разходите за издръжка, но този път министър Сачева забрави да изтъкне това постижение на правителството. Та в знойния августовски следобед на една маса седнаха властта, национално представителните организации на хора с увреждания и грижовните родители на пораснали деца, но без децата и самите хора с увреждания. За пореден път държавата посегна към уродливия принцип на властване „разделяй и владей“, противопоставяйки загрижените срещу недоволните, сговорчивите срещу отсъстващите.

Много е удобно да се преговаря с представители на различни социални групи, които не виждат друго освен „една кройка за всички“. Този остарял и отдавна отречен подход за правене на политика – още повече социална – води до това, че всички с определен процент намалена работоспособност получават едни и същи „благини“, които струват все повече и повече пари, но се харесват все по-малко на отсъстващия от „масата на преговорите“ – индивидът, гражданинът, та макар и с увреждания. Никой не иска да чуе човека, заврян в собствения му дом или в социалната услуга под вещото и тиранично обгрижване на семейство и близки или на професионални кадри, платени с делегиран от държавата бюджет. Този човек иска да живее по свой собствен избор – разнообразно, предизвикателно, интересно, макар и рисковано – както живеят останалите хора в обществото. Но не може, защото жилището му е недостъпно, ако има такова, количката му е стара, средата е недостъпна, няма работа, а пенсията не му стига, няма асистент – просто няма роднини, а асистентската подкрепа е недостатъчна да си наеме някой от квартала или на пазара на труда…

Този човек не попада в полезрението на казионните организации, изпада от погледа на грижовните майки, а и недоволните не го виждат. Всички те са се вторачили в „една кройка за всички“ – според решението на ТЕЛК (тази ужасна присъда, произнесена за невинни хора!). Само кроежът им е различен, но все така един за всички. И се избира онзи силует, който е по-удобен на властта, на семейството, на обслужващия персонал, но не и на самия човек. „Една кройка“ е униформен похват с приложение в армията, полицията, в елитните училища във Великобритания… Докато не попаднат на такова място, хората предпочитат да се обличат по свой вкус.

А що се отнася до уврежданията, държавата е задължена – по силата на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания – да отчита индивидуалните потребности и предпочитания на всеки човек, и да осигурява възможности за избор и реално участие в живота на избраните от всеки общности. Звучи утопично, но е възможно! Без претенции за откривателство, достатъчно е да се разработят – и запишат в закон – различни механизми (като рецепти за хляб), в които има различни изисквания (продукти) и водят до различен резултат (печиво). Не, не спорим с властта за числата, колкото и да са манипулативни, но оспорваме тяхната целесъобразност като публичен харч. Милиардите, за които говори министър Сачева, могат да носят далеч по-голяма добавена стойност за хората с увреждания, а не за семействата им и професионалните грижовници – и двете категории хора са ценни, но не трябва да бъдат в центъра на политиките, измествайки човека, за когото се правят както политиките, така и свързаните с тях харчове.

Независимият живот за хората с увреждания е като свободата за всеки човек. Свободата в ежедневието да избира кога да стане от леглото си, кога и какво да закуси, кога да излезе и накъде да хване… Свободата да избира къде и с кого да живее, с кого да се сприятелява, с кого да поддържа интимни връзки… Така, свободата има много измерения, но значението й е само едно – лична независимост за вземане на решения, а не самостоятелност за правене на неща.

Да играем с кауза за Мовембър. Под този наслов, на 23 ноември 2017 г. се проведе обща инициатива, в която участвахме заедно с Mentalist – escape room multiplex. Участие взеха и наши приятели, които решиха да допринесат за каузата.

Всички заедно освен, че се забавлявахме и играхме в ескпейп стаи и настолни игри, успяхме да съберем над 250 лв. Тези средства ще бъдат дарени на Международната асоциация на движението Мовембър, които използват средства събрани от различни каузи за повишаване осведомеността на мъжете относно тази коварна болест и за провеждане на изследвания как може да се излекува тя. 

Нашите приятели от ТОМ България, търсят решения на човешки проблеми, свързани с хора със специални нужди. Те искат да идентифицират тези нужди и да произведат технологичните решения, които ще помогнат на хората, а ние искаме да им съдействаме посланието и страхотната им инициатива да достигне до повече хора. За целта ни трябвате вие.

Те ви осигуряват техника за производство на прототипи: машини за лазерно рязане, 3D принтери, стругове и всичко нужно, но търсят екипи, които да свършат истинската работа. Но, за да използват тези технически средства им трябват хора, които да опишат проблемите, с които се сблъскват в своето ежедневие. Ако ви трябва самоотваряща се врата, колело за човек с един крайник, приложение за смартфон за незрящи или каквото и да е друго, то включете се.

Скъпи приятели на Центъра,
ето такива съобщения радват душите ни и изпълват със смисъл усилията, полагани години наред. Те ни дават енергия да продължим напред, защото видимо каузата ни е ценна за мнозина… далеч отвъд кръга на пряко ангажираните с работата на ЦНЖ.

Във връзка с последните промени на закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) Национален алианс „Усмихни се с мен” – родители и приятели на деца с увреждания е изразил позиция по повод промените в ЗИХУ. Център за независим живот и неговите партньори от Фондация „Достоен живот” – Бургас, сдружение „Ти избираш” – Стара Загора, сдружение „Достоен живот” – Видин и сдружение „Бъдеще за децата с увреждания” – Казанлък подкрепят тази позиция на Националния алианс.