Нашите деца продължават да пълнят басейни, но не могат да плуват в тях
„Не искаме да сме отличници по всичко. Нека училището ни даде това, което ни е нужно!”
Ученици, родители, учители и експерти се събрахме заедно в Деня на будителите във 2 АЕГ „Томас Джеферсън”, за да помислим заедно дали българското училище подготвя децата за живота. Не говорим за витринката със златните медали или гордите архиви на шестиците. А за бъдещето, което нашите деца имат след едно десетилетие тежък труд и много стрес в училище.
Разделихме се на две групи – децата и възрастните. Експериментът протичаше в две отделни зали. Всяка група трябваше да напише върху листове с малки човечета какво дава училището на децата съответно в главата, сърцето и ръцете. След това как го дава и накрая – а какво трябва да дава. Рисувам дословно картинката на децата:
Повече…Историята на Иван – урокът по човечност, който българското училище трябва да научи
„Аз съм умен и красив“, не без основание, заявява Иван, който е на 14 години и харесва доста много момичетата. Всъщност, мисля, че той харесва целия свят и обича хората, общува с тях лесно, привързва се, а и те не могат да устоят на лъчезарната му усмивка. Всеки ден на Иван е разпределен по минути, майка му Поли, се грижи за графика му, така както само най-амбициозните майки могат да го правят – безкомпромисно и без изключения.
Ставане рано, обличане, бързо на автобусната спирка, на училище, после бърз обяд, занимания, кратко придремване в колата /ако са с кола/ и пак – нови занимания, после учене вкъщи за другия ден и излиза, че май на тях им трябват повече от 24 часа за да насмогнат със задачите си. Ще си кажете, че сигурно някой в семейството има болни амбиции за детето си да го превърне във вундеркинд или за да успее максимално в живота му трябват всички тези усилия и режим /доста родители се стремят към това и повеждат децата си на ежедневни кръстоносни походи за усвояване на виртуозни умения на цигулка, балет, английски език и рисуване,…/ Сигурно Поли би се радвала да я обвинят във всички тези грехове като родител…
Повече…Приобщаващото образование и обучението на учители – основание за надежда или поредна илюзия
Предлагаме ви тази книжка с огромно удовлетворение – и с тревога. А също и с надежда. Удовлетворението ни идва от факта, че малкият й обем крие един голям текст – голям с ценността на идеята, която изповядва, с безкомпромисността си и с изследователската си страст. Този текст е толкова “гъст” от побралите се в него важни наблюдения, обобщения и послания, че е направо задължително да се чете отново и отново с молив в ръка
Повече…