Първо, всеки се нуждае от помощ и подкрепа. В днешно време всички се нуждаем един от друт. Никой не е способен да се справи сам с всичките проблеми, за да подреди живота си. Когато ни се развали колата, ние я караме при механик. Повечето хора не разбират от коли или пък нямат време за това. Използвайки знанията и ресурсите на някого, ние можем да компенсираме липсата на наши умения или време. Хората харесват да специализират в това, в което са най-добри. Те предоставят останалите неща на някой друг. По-такъв начин те стават по-продуктивни по отношение на това да свършат повече и по-добре работата.
Ключови определения на Европейската мрежа за независим живот (ЕМНЖ)
Тези определения са предназначени за използване в разработването на насоки, политики и законодателства на ниво Европейския съюз, държави-членки, както и на местно ниво. Те имат за цел да дадат ясни насоки на законотворците за разработването и прилагането на политиката за хората с увреждания. Разработени са, за да се предотврати манипулацията и злоупотребата с езика в производството на непродуктивни политики.
Най-ужасното нещо на света е да си лишен от СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ и да живееш по ВОЛЯТА НА НЯКОЙ ДРУГ, ПО ЧУЖДА ВОЛЯ и то без да си нарушил закона или да си извършил престъпление!
Постоянно да се съобразяваш с решенията на експерти, социални работници, роднини и никой да не чува това, което искаш ТИ! И не става дума за нещо голямо, като политиката на държавата в енергетиката, например, а за най-простите неща като кога да станеш от кревата си, кога да отидеш до тоалетна, кога и как да направиш всяко друго нещо от нормалния начин на живот на всеки човек. За вас това може и да са глупости, но за повечето хора с увреждания в България – не за онези с решения на ТЕЛК! – това е ЖИВОТЪТ!
В центъра на Осло, точно пред Парламента на Норвегия се случва поредното издание на традиционния годишен Прайд парад. Стотици – ама НАИСТИНА СТОТИЦИ! хора с увреждания от цяла Норвегия се стичат под лозунга „Горди, Силни, Видими“, за да се заявят пред обществото, но и да заявят исканията си към държавата за зачитане на основните им човешки права, за лична помощ и за равнопоставеност като граждани.
А ние много добре знаем как замечтано въздишаме по техния начин на живот – те имат много повече от правилните неща, за които ние тук можем само да мечтаем – лична помощ, граждански права, равнопоставеност, достъпност и въпреки това… стотици всяка година излизат на улицата, за да заявят, че са горди, видими и силни, защото са заедно!
„Не искаме да сме отличници по всичко. Нека училището ни даде това, което ни е нужно!”
Ученици, родители, учители и експерти се събрахме заедно в Деня на будителите във 2 АЕГ „Томас Джеферсън”, за да помислим заедно дали българското училище подготвя децата за живота. Не говорим за витринката със златните медали или гордите архиви на шестиците. А за бъдещето, което нашите деца имат след едно десетилетие тежък труд и много стрес в училище.
Разделихме се на две групи – децата и възрастните. Експериментът протичаше в две отделни зали. Всяка група трябваше да напише върху листове с малки човечета какво дава училището на децата съответно в главата, сърцето и ръцете. След това как го дава и накрая – а какво трябва да дава. Рисувам дословно картинката на децата:
„Аз съм умен и красив“, не без основание, заявява Иван, който е на 14 години и харесва доста много момичетата. Всъщност, мисля, че той харесва целия свят и обича хората, общува с тях лесно, привързва се, а и те не могат да устоят на лъчезарната му усмивка. Всеки ден на Иван е разпределен по минути, майка му Поли, се грижи за графика му, така както само най-амбициозните майки могат да го правят – безкомпромисно и без изключения.
Ставане рано, обличане, бързо на автобусната спирка, на училище, после бърз обяд, занимания, кратко придремване в колата /ако са с кола/ и пак – нови занимания, после учене вкъщи за другия ден и излиза, че май на тях им трябват повече от 24 часа за да насмогнат със задачите си. Ще си кажете, че сигурно някой в семейството има болни амбиции за детето си да го превърне във вундеркинд или за да успее максимално в живота му трябват всички тези усилия и режим /доста родители се стремят към това и повеждат децата си на ежедневни кръстоносни походи за усвояване на виртуозни умения на цигулка, балет, английски език и рисуване,…/ Сигурно Поли би се радвала да я обвинят във всички тези грехове като родител…
Така синтезира събитията от миналия четвъртък Ива Дойчинова – приятел, съратник за каузата и PR на Центъра. Твърди, че го била казала с други думи, но смисълът е този!
В жаркия ден за сесия на Столичния общински съвет група хора с увреждания, техните асистенти и приятели се събраха за позволен протест на Московска 33, където заседаваха общинските съветници. Искахме прости неща: (1) да не се преразглежда достъпът до асистент за независим живот (АНЖ) всяка година, а решението да бъде или за по-дълъг срок, примерно пет години, или до промяна на житейските обстоятелства, например подобряване или влошаване на здравословното състояние, задомяване или раждане на дете; (2) да се подобри методиката за оценка на потребностите и кандидатът да защитава пред комисията броя часове месечно, които са му необходими, за да преодолее телесната си зависимост; (3) разделяне на механизма за предоставяне на асистент за възрастни и за деца – статусът и потребностите на тези две основни групи хора с увреждания са твърде различни.
Три човешки истории за три живота на трима различни испанци, обединени от желанието да водят независим живот въпреки увреждането си. В Мадрид това е възможно, защото има регламентиран достъп до лична помощ, у нас, в България – няма.
Общото между тримата герои е тяхната телесна зависимост – всичко останало им е различно: един учи, друг гради собствено семейство, трети работи и обикаля света… Личната помощ ги прави мениджъри на асистентите им и клиенти на Офиса за независим живот, както се казва организацията-доставчик на лична помощ в Мадрид. Вижте тези активни граждани, свободни да избират не само политиците си, но и това как да прекарват деня си, какъв житейски път да изберат, с кого и кога да си общуват.
„Личната помощ – гарант за правото на хора с трайни увреждания да живеят независим и достоен живот в избраните от тях общности”. Така е озаглавен анализът на необходимия финансов ресурс за прилагане на проектозакона за лична помощ. Не става въпрос за нов вид социални помощи, а за качествено различен механизъм, който ще позволи на хората с увреждания да живеят независим живот.
Екип на Центъра за независим живот осъществи оценка на асистентските услуги за хора с увреждания в България. Резюме на оценката може да се изтегли от тук, а пълният текст на доклада, заедно с приложенията към него – от тук.
Ние използваме "бисквитки", за да подобрим Вашето преживяване, докато използвате нашия уебсайт. Ако използвате нашите Услуги чрез браузър, можете да ограничите, блокирате или премахнете бисквитките чрез настройките на Вашия уеб браузър. Ние също така използваме съдържание и скриптове от трети страни, които могат да използват технологии за проследяване. Можете избирателно да дадете своето съгласие по-долу, за да разрешите такива вграждания на трети страни. За пълна информация относно бисквитките, които използваме, данните, които събираме и как ги обработваме, моля, проверете нашите Политика за поверителност
Youtube
Съгласие за показване на съдържание от - Youtube
Vimeo
Съгласие за показване на съдържание от - Vimeo
Google Maps
Съгласие за показване на съдържание от - Google
Ние използваме "бисквитки", за да подобрим Вашето преживяване, докато използвате нашия уебсайт. За да научите повече за бисквитките, които използваме, и данните, които събираме, моля, проверете нашите Настройки за поверителност.
