Музикалната кънтри звезда Дикърсън дари кола, достъпна за инвалидни колички, на 17-годишната Сара Фрей, на която бяха ампутирани двата крака, след като през юли беше ударена челно от пиян шофьор.

Работата от вкъщи се превърна в „новото нормално“ за много от нас по време на пандемията от COVID-19. Въпреки че това очевидно има своите недостатъци, една група може по-специално да се възползва много: хората с увреждания.

Глухото, синеоко куче привлякло вниманието на речевия патолог Алисън Арнолд и нейния партньор, когато двойката разглеждала страницата за осиновяване на домашни любимци от Обществото на най-добрите приятели.

Всеки ден нося много бижута. Гривни, обеци, колие, гривна на глезена и девет пръстена.

Бижутата ми са един от начините, по които се изразявам. Всяко бижу, което нося, има предназначение и значение. По някакъв начин аз представям личността си посредством тях.

Още от дете добронамерените хора ме наричат „смел“ и „вдъхновяващ“. Иска ми се да спрат. Всичко това ме покровителства и ме омаловажава.

Сега знам, че не са искали да ме накарат да се чувствам незначителен. Знам, че те са давали всичко от себе си. От една страна е вината на всеобхватния разказ за съжаление и срам, който като правило върви с всяко увреждане и от друга е онова плитко, покровителствено „приемане“ на лице, деформирано от увреждането, като моето във филма и книгата „Чудо”. Хората се вписват в разказа, така че аз не виня хората. Предполагам, че някои хора обичат да ги наричат ​​смели. Кара гърдите им да се подуят от гордост или надежда или нещо такова? Аз това не го разбирам.

Тъй като пандемията COVID-19 продължава да променя начина на празнуване, много хора откриват, че гледането на празнични филми е една традиция, която може да продължи. Въпреки че през последните пет години не е имало съществена промяна в процента на важните персонажи с увреждания в тези най-печеливши филми, няколко празнични филма подкрепят тази тенденция. А за всеки четвърти човек в САЩ, който има увреждане, това означава, че има повече възможности да видим себе си на екрана.

Ако обичате някого от аутистичния спектър, знайте, че работата ви и застъпничеството могат да имат огромно значение. Родителите ми оказаха значително влияние в живота ми, израствайки с аутизъм. Те никога не се отказаха от мен, особено що се отнася до борбата за услуги по време на ранната ми възраст.

Един баща, който дава всичко, за да спаси детето си: историята на Мат Лебланк и неговата дъщеря

За Мат Лебланк да кара хората да се усмихват с ролята му на Джоуи Трибиани не е било кой знае какво. Но има един човек, чиято усмивка той е искал да види преди всичко друго – дъщеря му Марина Пърл. Тя е толкова важна за него, че въпреки славата, която му носи сериалът „Приятели“, той зарязва всичко, за да бъде с нея и за да се изправят заедно пред една от най-сърцераздирателните и големи трудности в живота им.

Приятелка описва дипломирането на сина си в клиниката за преживели рак. Тя е в екстаз, че той се е справил. Тя е опустошена за тези, които не са. Тя се притеснява, че плаче в празничните дни.

Позната описва времето си в местната детска болница. Сърцето й се разбива, докато животът, който си е представяла за сина си, изчезва. Синът й ще се справи с болестта си, но ще трябва да живее в болница шест месеца, за да спечели битката. Бои се, че да скърбиш в такива случаи е повърхностно, ненужно. Неблагодарна ли е?