За нас
Ние сме различни, борбени и новатори хора!
Центърът за независим живот – София (ЦНЖ) е неправителствена, нестопанска организация на хора с увреждания, регистрирана като сдружение за извършване на общественополезна дейност по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
ЦНЖ работи за промяна на държавната политика в сферата на уврежданията в България от 1995 г., като активно се застъпва за ценностите на независимия живот и прилагането на социалния модел на увреждането.
Визия
Свят, в който хората с увреждания имат възможност за избор и могат да живеят независимо, качествено и достойно.
Мисия
Хората с увреждания да получат необходимата им подкрепа за постигане на независимо и пълноценно човешко съществуване.
Ценности
Водени от етичният кодекс, присъщ на всяко човешко същество, ние сме подвластни на универсални ценности.
Независим живот
„Независим живот” означава хората с увреждания да имат същите възможности за избор и контрол в своето ежедневие, както хората без увреждания.
Преди всичко обаче “независим живот” означава възможности за реален избор и контрол. Не да “избираш” дали да приемеш или да откажеш единственото, което предлага държавата, а да имаш избор между различни алтернативи, между различни социални практики.
За родителите на дете с увреждане това означава:
- да могат да избират дали децата им да останат не дотам образовани (вкъщи или в специално училище);
- да учат заедно със съседчетата и приятелчетата си в кварталното училище – което обаче е достъпно и където детето им ще получава специализираната подкрепа, от която се нуждае.
За зрелия човек с увреждане това означава:
- да избира дали да бъде клиент, който поставя условия, или пациент без право на мнение за организацията на собствения си живот;
- да избира дали да работи в обща среда и да си изкарва достойно прехраната, или да фигурира като “мъртва душа” в щатното разписание на специализираното предприятие;
- да избира дали да ползва социални услуги, или да получава социални помощи;
- да избира дали да го възприемат като гражданин с равни права и отговорности, или като просяк за милостта на държавата.
Социален модел
Социалният модел на увреждането е основен инструмент за социално-политическа критика по отношение на житейската ситуация на хората с увреждания. За да изпълнява тази критическа функция, социалният модел обикновено се противопоставя на т. нар. „медицински модел” на увреждането. Двата модела представят два коренно различни начина за осмисляне и действие в сферата на уврежданията.
Според социалния модел:
- Увреждането е различие като културата и пола.
- Проблемите, свързани с уврежданията, се коренят в недостъпната физическа и социална среда.
- Решението на проблема е да се променят средата и обществото (като бъдат направени по-достъпни), а не да се променя човекът.
Според медицинския модел:
- Увреждането е аномалия, нещо нежелано и ненормално.
- Увреждането е индивидуален проблем.
Решението на проблема е да се излекува увреждането. - Само професионалистите (лекари, психолози, рехабилитатори и т. н.) могат да помогнат на хората с увреждания.
Накратко, опозицията между социален и медицински модел е ценен инструмент, който дава възможност на хората с увреждания и техните организации да бъдат критични.
Равнопоставеност
Равенството е да се гарантира, че всеки индивид има равна възможност да се възползва максимално от живота и талантите си.
Също така е убеждението, че никой не трябва да има по-бедни шансове за живот поради начина, по който са се родили, откъде идват, в какво вярват или дали имат увреждане.
Равенството признава, че исторически определени групи от хора със защитени характеристики като раса, увреждане, пол и сексуална ориентация са изпитвали дискриминация.
Хората с увреждания имат същите права като всички членове на обществото. Социалният модел на увреждане предполага, че бариерите, отрицателните нагласи и изключването от обществото са истинските фактори, определящи кой е инвалид и кой не.
Кои сме ние?
Управителен съвет на Център за независим живот
Управленски екип
