В българския език имаме фрази и поговорки за всякакви случаи и те ненапразно са се появили, а са резултат от многогодишни наблюдения на обикновените българи и описват много точно конкретните ситуации от нашата действителност.

Наблюдавайки постоянните проблеми около системата за освидетелстване на лицата за трайна неработоспособност и вид и степен на увреждане, по-просто казана ТЕЛК, не можем да не си спомним за народната фраза „Залудо работи, залудо не стой“¹, която много точно описва случващото се. Сега ще се обосновем.

Писна ни да слушаме как „инвалидите изяждат парите за пенсии“, как ту „взимат пенсиите на инвалидите“, ту „пенсиите на работещите инвалиди ще зависят от заплатата им“, ту „ще въвеждаме германската система“ – все идеи с неясно авторство.

И ако мантрата „германска система“ трябва да изпълни с оптимизъм българите с увреждания, то нека кажем, че „германската система“ се случва в условията на достъпна среда, достъпен транспорт, съвременни технически помощни средства (а не колички за 600 лв.!) и лична помощ, които получават хората с увреждания, за да ходят първо на училище, после на квалификационни курсове, сетне на работа и, накрая, на почивка. „Германската система“ не се позовава на ТЕЛК и медико-социални оценки, а на оценка на потребностите, за да бъде човекът с увреждания активен според интересите си. Такава е не само „германската система“, а и британската, и шведската, и датската и повечето развити европейски системи. Такава трябва да стане и българската! Но за целта трябва да има политическа воля за истински реформи, диалог с компетентни в материята хора и професионална държавна администрация, която подпомага процеса, а не саботира всяка идея за промяна.