Вчерашното митингуване бетонира статуквото за няколко човешки живота напред. При смърт на френски крал някой от присъстващите бързал да произнесе фразата “кралят е мъртъв, да живее кралят“, за да стане ясно на всички, че кралството е вечно. Така, с перифраза на това възклицание, вчера българският премиер даде да се разбере, че териториалните експертни лекарски комисии (за краткост ТЕЛК) са вечни, макар и към днешна дата да са оцелели само у нас и в Русия. Бойко Борисов отмени реформата в ТЕЛК-овете до „постигане на консенсус“, но не се разбра между кого и за какво.

До 

Министър-председателя на

Република България

Министъра на труда и социалната политика

Изтъркаля се още една година – поредната от последните двайсет – без никакви реформи, смислени промени или дори заявки за такива в сферата на уврежданията. 

Предизборната кампания създаде негативни настроения към хората с увреждания, защото – видите ли – в България имало страшно много „фалшиви инвалиди“. Избуяха борци с това „уродливо“ явление. Подобно явление, естествено, не съществува и те се заеха да борят други „уродства“, но в никакъв случай корупцията като цяло, още по-малко в политиките по уврежданията, които се правят – по закон – съвместно с „национално представителните организации на и за хора с увреждания“. Нещо повече, отговорното министерство по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ откри нарочна процедура за национално представителните организации на и за хора с увреждания – и за никакви други – да правят проучвания, кампании и други обществено-полезни неща на стойност 8 (осем) милиона лв., но не вместо държавната субсидия от близо 5 (пет) милиона за същите тези организации, а плюс нея. И всичко това в името на електората с увреждания!

Точно преди пет години – на 26 януари 2012 година – българският Парламент ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Всички активни българи с увреждания – основателно – си помислиха, че животът им ще започне да се променя. Никой не се е заблуждавал, че това ще стане за една нощ, месец или година… Но и никой не очакваше, че в продължение на пет години ще се правят само планове за хармонизиране на българското законодателство с Конвенцията – два на брой!  – стратегии за хората с увреждания – три!!!  – планове за действие, и прочее хартии без да последва каквато и да било промяна. Така „фалшивите инвалиди“ станаха дъвка в устата на невежи политици, оценката на уврежданията продължава да е в ръцете на ТЕЛК, на хората с увреждания се гледа все така като на болни, които а-а да се излекуват. Този подход сякаш оправдава пълното пренебрежение към потребностите на всеки човек с увреждане през призмата на пълноценния живот, въпреки увреждането.

Здравейте, хора! Този месец, на 26-ти януари, се навършват пет години откакто България ратифицира Конвенцията на ООН за права на хората с увреждания.

Конвенцията е основен правозащитен документ, който урежда правата на хората с увреждания на независим и достоен живот, защита срещу дискриминация, право на образование и достъпни архитектура, транспорт и информация. Подписвайки Конвенцията, всяка държава се задължава да я спазва и да се съобразява с нея. А това от своя страна означава, че след 2012-та година в България всички политики би трябвало да бъдат съобразени с изискванията на Конвенцията. А дали наистина е така?

Само преди два месеца Центърът организира пресконференция, за да каже на обществото – естествено, чрез медиите – че в България не се случва деинституционализация. Интересът към темата тогава беше слаб. Преди дни ефирът беше взривен от поредния случай на насилие върху дете с увреждане в Шумен. Министърът на социалната политика – Зорница Русинова – макар и нов, реагира по стар начин, а именно защити социалните работници и институцията, което за нас като граждани и правозащитници беше крайно неадекватно и нехуманно.