“Два млн. и половина лева за инвалиди потъват в сдружение” гласи заглавие в „168 часа”. На цяла страница се нищят „огромните суми”. Правят се недоказани внушения за безполезност на усилията. Защото не се предлагат дрехи втора употреба, брашно и захар или грижа в дома.
Статията като цяло не заслужава внимание, ако не беше опасността от обезсмисляне на всяка дейност, която помага да хората да научават, да търсят сами решения на проблемите си, да отстояват човешките си права, сериозно нарушавани от държавата; опасността от това, всеки правозащитен проект да бъде определен като „кух”. Сега е моментът да се противопоставим на всякакви манипулации, които целят да запазят контрола на държавата и големите доставчици на услуги върху живота на хората с увреждания; целят да ни „обгрижват” в дневни центрове или да ни „радват” с организирани екскурзии, ходене на сладкарница, на кино или на театър… когато някой пожелае. Не че има нещо лошо в тези дейности, но лошото ще стане, ако допуснем това остане единственото „смислено” нещо, финансирано по проекти, за които медиите ще пишат хвалебствия, а донорите ще се радват на всенародната обич. Очакваме вашите мисли, мнения и коментари не толкова по статията, колкото по смисъла на един проект, насочен към развитие и промяна на статуквото. А ние се ангажираме да ги публикуваме.