Петък, 13-то число на месец юни 2014 година…
В центъра на Осло, точно пред Парламента на Норвегия се случва поредното издание на традиционния годишен Прайд парад. Стотици – ама НАИСТИНА СТОТИЦИ! хора с увреждания от цяла Норвегия се стичат под лозунга „Горди, Силни, Видими“, за да се заявят пред обществото, но и да заявят исканията си към държавата за зачитане на основните им човешки права, за лична помощ и за равнопоставеност като граждани.
А ние много добре знаем как замечтано въздишаме по техния начин на живот – те имат много повече от правилните неща, за които ние тук можем само да мечтаем – лична помощ, граждански права, равнопоставеност, достъпност и въпреки това… стотици всяка година излизат на улицата, за да заявят, че са горди, видими и силни, защото са заедно!
Събитието е един грандиозен купон:
шареното множество преминава през центъра на града със свирки и скандирания, за да стигне до крайната точка, където е построена огромна сцена за изпълнителите – все известни норвежки певци и артисти, журналисти и политици. Тази година двама юнаци рапираха като за световно, норвежкият Елвис взриви публиката, която след това онемя от танца на три красиви млади жени… Цялата програма – включително и песните – беше превеждана на жестомимичен език.
Невероятно преживяване в компанията на безброй хора с различни, все тежки, увреждания.
Ако бяха в България, повечето от тях щяха да бъдат в категорията „лежащо болни“ и обречени, но в Норвегия те са активни, креативни и взискателни към управниците им.
Пишейки всичко това, спомняйки си горещата атмосфера на солидарност и решителност, породена от тонове човешко достойнство, си мисля, дали вече не е дошло времето, когато, вместо да се питаме „Кога и тук ще стане както в белите държави?“, да започнем да си задаваме въпроса „Кога и ние ще започнем да доказваме себе си по този начин? Кога ще започнем да доказваме на нашата държава, че така повече не може да продължава?