Днес, 14-ти септември, бяхме на протест! Присъединихме се и подкрепихме протеста на родителите на деца с увреждания, чието начало беше поставено в градинката край сградата на Народното събрание.
Маршрутът му беше определен от общината и щеше да мине пред Парламента (от задната страна на паметника на цар Освободител) и от там да стигне до Министерски съвет и в частност до МТСП, където родителите да направят една камара от плюшени детски играчки. Като по традиция, имаше черни балони, много майки и татковци и също толкова много прекрасни деца с и без увреждания, шумотевица, слънце. Главното, което присъстваше, обаче, беше гняв у родителите, дълбока обида от изключително грешната и унизителна политика от страна на правителство и социално министерства, които и този път се опитаха да купят протестиращите, като им обещаха да направят детските на семейство с дете с увреждане 930 лева….аз лично не разбрах годишно или месечно. Шегата настрана, майките бяха истински обидени от популисткото решение на политиците, които най-обяснимо не искат протести преди президентски избори. Решение на едни хора с тъмно сини костюми, синкави ризи и винени вратовръзки, които минаха на път за работата си покрай стълпените майки, возещи в количка, носещи на ръце шарените си деца и дори не погледнаха към тях. Не се и запитаха за какво е тази тълпа, дотолкова са навикнали на протести!
Ние бяхме там, заедно с мамите, татковците и децата им, за да настояваме за приемане на нов закон за личната помощ, с който да се регулира генерално личната помощ за хора с увреждания в цялата страна. Настояваме категорично за премахването на ТЕЛК-системата за оценка на уврежданията, както и за кардинална и пълна незабавна реформа в политиките в сферата на уврежданията. Точно на грешната система на ТЕЛК се базира и последното решение на правителството, което увеличава парите за децата с увреждания.
Исканията ни са толкова прости и човешки – условия за нормален, достоен и равностоен живот както за себе си, така и за децата ни. Майките, както и ние от екипа на Център за независим живот, не можем да разберем кое е толкова трудно за разбиране, а именно искането за
НЕЗАВИСИМ, ДОСТОЕН И РАВНОСТОЕН ЖИВОТ!
Нищо нито повече, нито по-малко от всички останали!