Архив на категорията

Всичко писано през годините!

Логото на България Дарява

Знаете ли, че… III

И отново се включваме в рубриката без авторски коментар „Знаете ли, че”. Изнесените днес факти са посветени на отчетността и контрола върху дейността на НСИХУ. Та,

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ

Практика на съвета Нормата на закона
  • Според текста на Решение № РД05-171/ 20.12.2010 г. за достъп до обществена информация, подписано от Главния секретар на МТСП, за периода от 2005 до 2010 г. включително: „…Министерският съвет не е изисквал и НСИХУ не е изготвял ежегодни отчети за своята дейност. Тази информация не е създадена или съхранявана от министерството, следователно достъп до нея не се дължи по ЗДОИ”. Според текстовете на протоколите от заседанията на НСИХУ, на заседание № 1 от 30.03.2005 г., заседание № 2 от 22.03.2006 г. и заседание № 2 от 17.05.2007 г. т. 1 в дневния ред е била именно приемане на отчетен доклад за дейността на НСИХУ съответно за 2004, 2005 и 2006 г. За 2007, 2008 и 2009 г., обаче, такива отчети не са изготвяни и обсъждани.
Чл. 3, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на НСИХУ: НСИХУ „представя ежегодни отчети на Министерския съвет за дейността си и взема мерки за подобряването й”. 
  • НСИХУ приема годишните отчети на национално представителните организации на и за хора с увреждания за 2005, 2006 и 2007 г. винаги с….. единодушие, дори и в случаите, когато „отчетите са представени по различен начин и не всяка организация е разработила достатъчно прецизно и добре материала си, поради което не може да се добие точна представа за нейната дейност” (извадка от протокол от заседание № 3 от 28.06.2005 г. ). Годишни отчети за 2008 и 2009 г. не са разглеждани и обсъждани.
Чл. 3, т. 9 от Правилника за устройството и дейността на НСИХУ: НСИХУ „получава, обобщава и обсъжда годишния доклад и годишния счетоводен отчет на национално представените организации на и за хора с увреждания за финансовата им дейност и отчета за дейността им в областта на интеграцията на хората с увреждания, осъществявана на базата на получена държавна субсидия.” 
  • За периода 2005 – 2010 г. включително МС нито веднъж не е извършил проверка дали национално представителните организации на и за хора с увреждания отговарят на критериите за представителност в НСИХУ.
Правилник за устройството и дейността на НСИХУ:Чл. 9. (1) Организациите, които кандидатстват за представителство в Националния съвет, подават чрез председателя на Националния съвет писмено заявление до Министерския съвет и следните документи:
1. удостоверение за първоначална съдебна регистрация; 2. удостоверение за актуално състояние; 3. устав;  4. справка за дейността в областта на интеграцията на хората с увреждания; 5. списък на териториалните структури с имената и адресите на ръководителите им; 6. численост на членския състав на организацията към датата на кандидатстване и на работещите трудоустроени лица с увреждания за организациите на работодателите;
(2) Асоциациите на организациите на хора с увреждания и организациите за хора с увреждания, които кандидатстват за общо представителство в Националния съвет, представят протокол от Координационния съвет на асоциацията, подписан и подпечатан от ръководителите на съответните организации, като се прилагат и документите по ал. 1 поотделно за всяка организация.
(3) Министерският съвет има право да извършва проверки по съдържанието на документите по ал. 1 и 2.
Чл. 10.  (3) Решението, с което организациите на хора с увреждания, организациите за хора с увреждания, организациите на работодателите и асоциациите се признават за представителни на национално равнище, е за срок 3 години.
……
(5) Министерският съвет може да отмени решението си по ал. 3, когато
:
1. организациите на хора с увреждания, организациите за хора с увреждания или организациите на работодателите, признати за представителни на национално равнище, не представят при поискване в едномесечен срок актуалните документи по чл. 9 за състоянието на съответната организация в случаите на проверка;
2. се установят документи с невярно съдържание;
3. организациите на хора с увреждания, организациите за хора с увреждания или организациите на работодателите, признати за представителни на национално равнище, престанат да отговарят на критериите за представителност по чл. 8;

…….

(очаквайте продължение)

Е(ре)тични размисли

Някой слуша ли вчера репортажа за хората с увреждания по БНР? Участваха Коралски и Долапчиев. Говореха по различни теми, но предаването ми напомни изследването на нагласите към НСИХУ. По време на интервютата повече или по-малко прикрито различни хора ме убеждаваха в едно и също: че е морално оправдано в едно неморално общество, каквото е нашето, да се нарушават етични и законови норми, ако целта е добруването на хората с увреждания (особено, ако става въпрос за деца). Примерите за подобни „морални” (и/или незаконни) действия са толкова много, че могат да се раздават на килограм. Бегла типологизация сме направили тук.

Но въпросът е отворен. И не става дума за абстрактни размисли, а за всекидневие. Вие как бихте постъпили, ако трябва да избирате?

Бихте ли „почерпили” сестрата в болницата или първо ще я оставите да направи ръцете на детето лилави от хематоми? Ще си платите ли рушвета решението на ТЕЛК да излезе навреме, или ще чакате, докато изтървете сроковете за записване в детската градина? Ще си купите ли фактури от Илиянци, за да отчете проекта и да ви останат средства за дейности, които наистина са полезни за децата или ще оставите някакви безсърдечни бюрократи да ви лишат от последния транш? Ще продължавате ли да се инатите като магаре и да пишете все нови и нови проекти, които никога не минават, или най-накрая ще си платите на консултанти, та да влезе нещо и във вашата детска градина? Ще се явявате ли на обществени поръчки с толкова ниски оферти, които наистина вбесяват пазара или най-накрая ще включите в цената и 10-те процента за оценителната комисия, за да може и вашето специализирано предприятие да има някаква дейност тази година? Ще се репчите ли, заради наранено честолюбие на министъра в НСИХУ или ще преглътнете унижението в името на членовете на вашата организация?

Кое е по-важно – да защитите беззащитни деца или да се съобразявате с абстрактните, студени, безчувствени норми, които са изготвени между другото от непознати хора, които изобщо не ги е грижа нито за вас, нито за беззащитните, които защитавате?

П. п.

Въпросите не са риторични.

снимка: разногледи очила

Орел, рак и кука

Системата куца. Знаете ли защо? Ако питате хората от системата, те ще ви отговорят, че тя куца, защото ситуацията е „орел, рак и щука”. Ще ви кажат, че основният проблем на системата, е „че хората с увреждания не са единни”. Че „всеки дърпа чергата към себе си”. Че „хората със зрителни увреждания не могат да разберат хората с двигателни проблеми и обратно”. Ще ви кажат още, че зад организациите на и за хора с увреждания стоят „мощни икономически интереси”.

Подобни обяснения за куцата система можете да чуете публично от ресорни министри, от синдикални лидери, от депутати, от ръководители на национално представителни организации на хора с увреждания. Тези хора ще искат да ви убедят, че понеже ситуацията е „орел, рак и щука”, то и вината за куцата система е на самите хора с увреждания. Звучи логично, нали? Едва ли чувате за първи път, че „хората с увреждания трябва да седнат на една маса и да решат какво искат”; „хората с увреждания първо трябва да изяснят за себе си какви са им проблемите и тогава да дойдат да преговорят с правителството”, „хората с увреждания трябва да бъдат единни, ако искат да подобрят ситуацията”.

Това, че хората с увреждания са „орел, рак и щука” е и причината НСИХУ да понакуцва. Вярно, че „правителството в нарушение на закона” не се съобразява с НСИХУ, както признава бивш ресорен министър, но то как да се съобразиш, като самият НСИХУ не е наясно със себе си. Така че, мили хора с увреждания, виновни сме си сами! Чувствате ли вината си? Покайвате ли се вече?

Не бързайте. Защото има една засечка в официалните обяснения за кьопавата система. Може ли някой да ми даде едно-единствено, мъничко примерче, от което и да е кътче на света, където интересите на хората с увреждания да не са в ситуация „орел, рак и щука”? Така си и знаех!

Защото е нормално хората с увреждания да имат противоречиви интереси. Нормално е гражданите да имат противоречиви интереси. Нормално е политическите субекти да имат противоречиви интереси. Дефиницията на гражданско общество включва в себе си самосъзнанието за противоречивостта на интересите на гражданските субекти. Още в носещите структури на модерните общества е заложено противоречието между частен и общ интерес, между продавач и купувач, между държава и гражданско общество, между леви и десни и т.н. Точно тези нормални противоречия са в самата същност на модерните общества. Механичното им премахване би ликвидирало не противоречията, а самото общество. Справка – нацистка Германия или сталинистки СССР. Другото е ненормално. Перверзно е да се очаква гражданските организации, в която и да било сфера, включително и в областта на уврежданията, да плеснат с ръце и да се прегърнат, за да се явят пред държавата. Точно толкова перверзно, колкото да се очаква, че на корта Надал и Джокович ще се прегърнат и ще си подават лекичко топката един на друг. Или Манчестър и Ливърпул ще обявят на терена вечен мир и няма да си вкарват голове.

Проблемът не е в противоречивите интереси. Проблемът е, че у нас няма поле за конвертирането на тези противоречиви интереси в публични политики. Такова поле се очаква да е НСИХУ. Но НСИХУ не работи – не провежда публични политики, не прави проучвания, не изготвя законодателни становища, не работи публично, не кани експерти, не провежда консултации. НСИХУ не работи, но не защото там властват „орел, рак и щука”. Не работи, защото властват орел, рак и кука. Системата ще куца дотогава, докато доминира ченгеджийският начин на правене на „политики” с тайни уговорки, безконтролно разпределяне и разходване на средства, криминални комбинации и лични зависимости… (http://www.modernpolitics.org/?p=1959)

снимка: скръстени ръце

Знаете ли, че… II

В продължение на рубриката без авторски коментар „Знаете ли, че”, днес публикуваме допълнителни факти за (без)действието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) за периода 2005 – 2010 г. включително.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:

Практика на съвета Нормата на закона
  • За 6 годишен период органите на централната власт регулярно не изпълняват законовото си задължение да внасят всички проекти на стратегии, планове, програми и законопроекти, които касаят хората с увреждания за обсъждане в НСИХУ. НСИХУ не изисква официално от тях изпълнение.
  • Нито един нормативен акт на община в сферата на хората с увреждания не е внесен за разглеждане в НСИХУ от 2005 до 2010 г. включително. НСИХУ не реагира.

В същото време:

  • В НСИХУ «спешни законопроекти остават без становище” (извадка от протокол от заседание № 4/02.11.2007 г.)
  • Актуализацията на Списъка на стоки и услуги за възлагането им чрез обществени поръчки на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания е отнела на НСИХУ почти година и половина (обсъждането започва на заседание № 2 от 03.05.2005 г., а актуализираният списък е приет на заседание № 4 от 09.11.2006 г.)
Чл. 6, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания: „Националният съвет за интеграция на хората с увреждания дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, които засягат правата на хората с увреждания и тяхната интеграция.”
  • НСИХУ нито веднъж не е потърсил международно сътрудничество, международна експертиза или добра практика, която да приложи в дейността си.
Чл. 3, ал. 6 от Правилника за устройството и дейността на НСИХУ:НСИХУ „установява и поддържа връзки с международни правителствени и неправителствени организации на и за хора с увреждания”
  • Най-активни на заседанията на НСИХУ, с експертни становища и алтернативни решения са представителите на….. синдикалните организации.
Чл. 6, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания: Националният съвет за интеграция на хората с увреждания е консултативен орган, в който участват представители на: държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България.

Оставяме фактите на Вашия коментар!

(очаквайте продължение) 

Знаете ли, че …

Институтът за модерна политика в партньорство с Център за независим живот, Български център за нестопанско право и Български хелзинкски комитет извърши изследване на дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) за периода 2005 – 2010 г. Анализът се осъществи в рамките на проект „Прозрачност за подобряване на политиките – участие на хората с увреждания в политическия процес”, финансиран от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа.
Основните изводи на Института за модерна политика сочат, че НСИХУ работи непрозрачно, налице са сериозни разминавания с принципите на добро управление, като предпоставките за това са на нормативно ниво, но и в голяма степен в наложилата се практика на съвета. Пълният текст на анализа е публикуван на интернет страницата на Института за модерна политика http://www.modernpolitics.org/?p=1959.
В процеса на изследване Институтът за модерна политика се натъкна на факти, които са драстичен пример за лоши практики на съвета.
Ето защо, позволяваме си в този блог в рубрика „Знаете ли, че” да оповестим тези факти, като ще оставим коментара на читателите. Започваме с първите три факта….

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:

Практиката на съвета Нормата на закона
  • „…НСИХУ не е провеждал представителни и непредставителни проучвания за степента на удовлетвореност на хората с увреждания от резултатите от дейността му…” (Извадка от Решение № РД05-171/ 20.12.2010 г. за достъп до обществена информация)
Чл. 6, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания:  „За осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за интеграция на хората с увреждания с председател министъра на труда и социалната политика.”
  • «…Министерството на труда и социалната политика не е извършвало или възлагало проучвания и/или анализи на потребностите на хората с увреждания….» (Извадка от Решение № РД05-171/ 20.12.2010 г. за достъп до обществена информация)

 

Чл. 3, т.2 от Правилника за устройството и дейността на НСИХУ: НСИХУ организира проучването и анализа на потребностите на хората с увреждания от интеграция и прави предложения за повишаване на социалната и икономическата ефективност на този процес пред компетентните държавни, общински, обществени и стопански органи и организации” .
  • „..НСИХУ, чийто председател е министърът на труда и социалната политика, не е организирал и провеждал кръгли маси, семинари, обществени дискусии или други организационни форми….» (Извадка от Решение № РД05-171/ 20.12.2010 г. за достъп до обществена информация)

 

Чл. 3, т.4 и 7 от Правилника за устройството и дейността на НСИХУ:НСИХУ „съдейства за координацията между държавните, общинските, обществените и стопанските органи и организации с неправителствените организации на хора и за хора с увреждания за осъществяване на необходимата обществена подкрепа на дейността им в областта на интеграцията на хората с увреждания”; НСИХУ  „организира популяризирането на проблемите и мерките, свързани с интеграцията на хората с увреждания, чрез активно сътрудничество със средствата за масово осведомяване”.

(очаквайте продължение)

Utopia & Eutopia[1]

Все по-често чувам, че исканията на движението за независим живот са добри, но… утопични. Особено утопични са в България. А трябва да бъдем реалисти, а не фантазьори. Утопично е да очакваме, че куцата система някога ще има достатъчно пари за лични асистенти и пълноценна интеграция, че самите хора с увреждания ще пожелаят независимостта си, че отношението на обществото към тях ще се промени, че… Често чувам, че това е утопия.

Утопия е, че е утопия. Когато сър Томас Мор и Томазо Кампанела описват остров Утопия и Града на слънцето, те всъщност взривяват най-голямата утопия на своето време – илюзията, че светът е такъв, какъвто е. Илюзията, че обществото не може да се промени. Илюзията, че хората не се променят.

Посланието на тези утописти е много ясно. То е запазило своята актуалност и до днес. Те ни казват, че ние сами строим света, в който живеем. Че ние сами правим живота си. Че обществото е общ дом и то се гради от нас, а не от някакви свръхестествени, конспиративни или пък природни сили. От нас зависи как ще подредим този дом и дали ще бъдем щастливи тук, на земята.

Няма по-голяма утопия от утопията, че светът, че обществото, че животът ни не зависят от нас, не са в нашите ръце. Много й е удобно на куцата система да настоява, че това са обективните дадености и че те не могат да бъдат променени. Колкото по-малко хора се борят за независим живот, толкова по-добре за куцата система.

Посланието на утопистите е друго – от нас зависи! Утопия е, че е утопия!

 

[1] Буквално преведено “utopia” означава „несъществуващо място”, но звучащият по същия начин неологизъм „eutopia” означава „добро място”.

 

Война и мир

Знаете ли кога човечеството открива войната? Повечето хора мислят, че знаят. Повечето хора, включително и много професионалисти, смятат, че винаги е имало войни.

Да, така е. Но винаги е имало и гравитация. Което не пречи на сър Исак Нютон да открие закона за гравитацията. По същия начин е и с войната. Войната е открита на конкретна дата и на конкретно място – на 23-ти декември 1697 в Лондон. Тогава една нарочна подкомисия, създадена към Английската търговска комисия (English Board of Trade), подписва окончателния вариант на доклада си за влиянието на Деветгодишната война върху състоянието на обществото. Един от авторите на доклада е Джон Лок.

Докладът е революционен, защото за първи път в историята на човечеството поставя един ключов въпрос – а можеше ли войната да бъде избегната? До 23-ти декември 1697 година войната се възприема като естествена и неотстранима характеристика на света. До тогава причините за войната са били свеждани винаги до конкретния повод за война – кой кога и на кого се е разсърдил. Никой не е разсъждавал за вероятността да няма война. Както никой не е разсъждавал за вероятността да няма ден и нощ, да няма здрави и болни, да няма бедни и богати, да няма млади и стари, да няма живи и мъртви, да няма лято и зима…

Но, обърнете внимание – докладът не е на Английската военна комисия. Той е на Английската търговска комисия. Човечеството успява да забележи войната, едва тогава, когато възниква, утвърждава се и се развива друг начин за придобиване на блага, различен от насилието. Този начин е в доброволната размяната, търговията, свободното договаряне. Едва след развитието на институциите на свободното договаряне между равноправни партньори, става възможно да бъде зададен въпросът – а може ли така да бъдат уредени човешките отношения, че хората разумно да се договарят помежду си, а не физически да се избиват взаимно.

При войната и двете страни губят – губят хора, губят здраве, губят реколта, губят земя. Едните губят повече. При свободното договаряне и двете страни печелят.

Ако мога да перифразирам въпросът от 23-ти декември 1697 г., то днес той би звучал така: а могат ли инвалидите да бъдат хора? Куцата система у нас не мисли, че могат. Куцата система вярва, че е естествено да има еди-каккъв-си-процент инвалиди в обществото и те трябва да бъдат третирани като други естествени феномени, с които не можем да се борим – като деня и нощта, като младостта и старостта… Тъкмо защото изначално не са хора, инвалидите трябва да бъдат обгрижвани. Не бива да им се позволява да водят независим живот. Не бива да управляват сами бюджета си, времето си, съдбата си. 

В модерния свят да си човек означава да си гражданин. Да участваш свободно в процеса на договаряне на условията на собствения ти живот съвместно с други свободни хора. Куцата система обаче не иска да преговаря, а да властва. Не иска да обсъжда, а да налага. Не иска да работи публично, а потайно… Защото куцата система не вижда граждани, а инвалиди. Не работи със социални, а с природни феномени. Не се интересува от ценностите и мотивите на хората, а от процента на тяхното физическо увреждане. Куцата система разбира думичката „мир” по начина, по който са я разбирали преди 23-ти декември 1697 г. – „кратък период на подготовка за следващата неизбежна война”. 

Приказка на ужасите


Имало едно време една захлупена държава. В нея вилнял див социализъм. Тази страна всячески се опитвала да симулира дейност не в едно, а в доста направления. Така в една студена и късна вечер в средата на 80-те години се зародила идеята да се “предпази” обществото от различните. За да сме наясно колко е объркана тази приказка трябва да сме наясно с това, че социалистите били така устроени, че на различието се гледало като саботаж от страна на държави, които живеели в друга приказка – истинска такава. Управляващите мислели, че ако обикновения гражданин види необикновен такъв (дали с коса до тавана или с количка няма значение), то тогава обикновения ще реши, че социалистите не са всемогъщи щом не са изкоренили “различието” и ще реши, че те не са толкова велики колкото изглеждат. Социалистите решили да се борят с “различието”. И така се заражда Семейния кодекс. Ужасните фактори са на лице, време е приказката да се заплете!

Повече…

снимка: оптическа илюзия

Перспективна безперспективност

Тази година се навършват ни повече, ни по малко, а точно 700 години от откриването на перспективата. През 1311 година в Сиена гениалният Дучо за първи път използва перспективата. И с това слага началото на един период на развитие на италианското ренесансово изкуство, който променя историята на Европа, историята на света.

Перспективата не е просто нова техника на рисуване. Откриването на перспективата е израз на революционно обръщане на представата за това къде е човекът в света. Преди Дучо художниците са изобразявали един чужд, статичен, обективен, външен и самодостатъчен свят. Изобразяваният обект е в центъра на рисунката, а художникът е просто един анонимен регистратор, който плътно следва канона.

Откритието на Дучо не е откритие за свойствата на изобразявания обект. Това е откритието на художника, на аз-а, на субекта, на твореца. Перспективата е революционно откритие, което обръща взаимоотношението художник – обект. Гледната точка на художника постепенно става по-важна от това, което художникът изобразява. Самосъзнанието за художника като творец, субект, личност, автор е в основата на изобретяването на перспективата като социален феномен.

Перспективата не се отнася към света. Тя се отнася към твореца. Творецът, който се освобождава от зависимостта на владетеля, измъква се от сянката на анонимността и започва да вярва в собствените си сили. След Дучо започва един дълъг процес на обръщане на поглед на художника към самия него – първо на платното се появява сянката на художника, която засенчва краката на владетеля; после в ъгъла на картината се вижда вече и гърбът на самия рисуващ художник; стига се дотам изобразяваният владетел да е представен двукратно – по-голям на присъстващото в картината платно на художника и съвсем мъничък – позиращ някъде в дъното на залата; накрая погледът се обръща към самия художник, който рисува своя автопортрет, а владетелят едва-едва се отразява в ъгълчетата на очите му… 

За да преборим куцата безперспективна система вече ни е време и ние, като общество, да открием перспективата. Да престанем да възприемаме държавата си, общината си, ресорното министерство или агенция, света като някакви външни, самодостатъчни, чужди и властващи над нас обекти. Време ни е да се освободим от зависимостта на владетеля. Да открием себе си, собствената си гледна точка, собственото си място в държавата, общината, Европейския съюз. Да се осъзнаваме като личности, като субекти, като автори на съдбата си. За да живеем независим живот.

Защото перспективата на е характеристика на света, тя е характеристика на твореца.

Двама се карат, никой не печели

Сещате ли се за детската логическа задача с тримата мъдреци? Хванали ги разбойниците, завързали ги за стълбове един зад друг, така че да не могат да гледат назад и им забучили по едно перо на главите. Перата били общо пет – три бели и две червени. За да се спасят, трябвало поне един от тях да познае какво перо има на главата си. След като тримата мъдреци помълчали, най-накрая този от тях, който бил завързан най-отпред и не виждал нищо – нито собственото си перо, нито тези на сподвижниците си – казал, че има бяло перо на главата си. Бил прав. Спасил всички.

Вярвам, че можем да преборим куцата система, ако разберем мъдростта на тази детска задача. Защото у нас доминира схванатото схващане, че проблемите на железничарите са си проблеми на железничарите, проблемите на майките са си на майките, както тези на хората с увреждания, на учениците, на пенсионерите, на лекарите, на университетите… С Ивилина Алексиева настояваме, че това не е така (http://www.modernpolitics.org/?p=1959). Когато в един обществен сектор се харчат публични средства, отговорност на цялото общество е тези средства да не потъват в куцата система на корупцията, лицемерието, некадърността и безхаберието. Отговорност на цялото общество е тези средства да не се харчат, а да се инвестират. Да не изчезват, а да се отчитат. Да се възвръщат под формата на успешни публични действия, а не да се повръщат от чиновници, изпаднали в бездействие.  

Много удобно е за всички управляващи да настройват обществените групи едни срещу други и да ни убеждават, че всяка социална група защитава собствените си егоистични интереси. Много удобно е непрекъснато да се настоява, че ако има за хората с увреждания, няма да има за майките; ако има за пенсионерите, няма да има за студентите; ако има за медиците, няма да има за железничарите. Удобно е, защото така се скриват от общественото внимание собствените кусури на куцата система, която е нереформирана, корумпирана и неефективна.

Зная, че на първия мъдрец от детската логическа задача би му било най-лесно да вдигне ръце и да остави другите, които виждат повече от него, да говорят. Но такова поведение не би дало резултат. За мен поуката от тази задача не е само „следвайте метода на изключването”. Поуката е много по-дълбока: „Трябва да се поставиш на мястото на другите, за да познаеш себе си и осъзнаеш преимуществата си”. Тази поука ще ни помогне да поправим куцата система в България.

Настройки за поверителност
Ние използваме "бисквитки", за да подобрим Вашето преживяване, докато използвате нашия уебсайт. Ако използвате нашите Услуги чрез браузър, можете да ограничите, блокирате или премахнете бисквитките чрез настройките на Вашия уеб браузър. Ние също така използваме съдържание и скриптове от трети страни, които могат да използват технологии за проследяване. Можете избирателно да дадете своето съгласие по-долу, за да разрешите такива вграждания на трети страни. За пълна информация относно бисквитките, които използваме, данните, които събираме и как ги обработваме, моля, проверете нашите Политика за поверителност
Youtube
Съгласие за показване на съдържание от - Youtube
Vimeo
Съгласие за показване на съдържание от - Vimeo
Google Maps
Съгласие за показване на съдържание от - Google