Някой слуша ли вчера репортажа за хората с увреждания по БНР? Участваха Коралски и Долапчиев. Говореха по различни теми, но предаването ми напомни изследването на нагласите към НСИХУ. По време на интервютата повече или по-малко прикрито различни хора ме убеждаваха в едно и също: че е морално оправдано в едно неморално общество, каквото е нашето, да се нарушават етични и законови норми, ако целта е добруването на хората с увреждания (особено, ако става въпрос за деца). Примерите за подобни „морални” (и/или незаконни) действия са толкова много, че могат да се раздават на килограм. Бегла типологизация сме направили тук.
Но въпросът е отворен. И не става дума за абстрактни размисли, а за всекидневие. Вие как бихте постъпили, ако трябва да избирате?
Бихте ли „почерпили” сестрата в болницата или първо ще я оставите да направи ръцете на детето лилави от хематоми? Ще си платите ли рушвета решението на ТЕЛК да излезе навреме, или ще чакате, докато изтървете сроковете за записване в детската градина? Ще си купите ли фактури от Илиянци, за да отчете проекта и да ви останат средства за дейности, които наистина са полезни за децата или ще оставите някакви безсърдечни бюрократи да ви лишат от последния транш? Ще продължавате ли да се инатите като магаре и да пишете все нови и нови проекти, които никога не минават, или най-накрая ще си платите на консултанти, та да влезе нещо и във вашата детска градина? Ще се явявате ли на обществени поръчки с толкова ниски оферти, които наистина вбесяват пазара или най-накрая ще включите в цената и 10-те процента за оценителната комисия, за да може и вашето специализирано предприятие да има някаква дейност тази година? Ще се репчите ли, заради наранено честолюбие на министъра в НСИХУ или ще преглътнете унижението в името на членовете на вашата организация?
Кое е по-важно – да защитите беззащитни деца или да се съобразявате с абстрактните, студени, безчувствени норми, които са изготвени между другото от непознати хора, които изобщо не ги е грижа нито за вас, нито за беззащитните, които защитавате?
П. п.
Въпросите не са риторични.