Архив на категорията

Всичко писано през годините!

9 + 4 = формула за по-добро общуване

9 + 4 = формула за по-добро общуване

Или фрази и действия, които не бива да използвате, общувайки с хора с увреждания

 

  1.      След инцидента той остана прикован на инвалидна количка.

Този епитет е запазена марка на сълзливо-прочувствените предавания, репортажи и филми. Толкова дълбоко вкоренен е в речника на гореизброените, че някои хора, повлияни от масовата му употреба, започват да го използват в ежедневния си език, без дори да се замислят каква глупост казват. Всъщност, истината е, че човек седне ли на количка, той далеч не се заковава за нея. Налага му се да седне на тоалетна, да легне, а някои представете си, дори имат нахалството и да стават на крака!

2.      Той е с увреждане, а дори успя да се дипломира! Браво!

Нима е странно, че човек с увреждане има умствения капацитет, желанието и възможността да получи добро образование? Вероятно ще се изненадате, но има хора на колички, незрящи или с увреден слух например, които са ДАЖЕ по-умни от вас.

3.      Преди 2 години ми смениха тазобедрена става и ползвах количка почти 6 месеца. Знам точно как се чувстваш!

Сигурно всеки човек на количка е чувал поне веднъж, че някой знае точно как се чувства! Обикновено такива хора са все пострадали за месец, два, до три, но видиш ли, изказват се компетентно пред човек, който например от 17 години използва количка и то по коренно различни причини. Няма как това да се знае при среща между непознати, затова за да се избегне глупашка ситуация, по-добре да преглътнете личния си опит и да си говорите за нещо несвързано с физическото състояние на човека. За тези, които не се сещат за подходяща тема, помагам – времето, политика, спорт. Така или иначе всеки българин разбира от тях!

4.      Толкова си красива за човек на количка!

Това е един от най-тъпите комплименти, които някой някога може да отправи към красиво същество в количка. Какво общо има едното с другото? Човек може да се чувства и изглежда добре и това да му личи, без значение дали е седнал или прав.

5.      Той е напълно сляп, а има такова чувство за хумор!

Удивително, но и незрящите могат да бъдат болезнено остроумни, просто умни или пък плиткоумни. Те просто са от същия биологичен вид като всички виждащи хомо сапиенси.

6.      Виждам те навън за втори път този месец. Често ли излизаш?

За българската действителност, да си признаем, репликата не е задължително лишена от всякакъв смисъл. Тук средата е толкова недостъпна, че за никого не е тайна, че много хора с увреждания стоят по принуда в домовете си. НО много от тях са имали възможността да преустроят жилищата си така, че излизането за тях да не е събитие. Така би трябвало да се случва с всеки и се моля това да е мисията възможна в по-близко бъдеще. И все пак не подхождайте към човека с увреждане, така сякаш нормалното е да си стои затворен вкъщи, а не навън сред приятели, по работа, за забавление или където си поиска!

7.      Сакат е, а даже изкарва пари! Какъв дух!

Първо, нека вкараме малко хигиена в начина, по който се изразяваме. ‚Кьорав‘, ‚сакат‘ и ‚инвалид‘ вече далеч не са сред най-подходящите и уважителни определения за човек с увреждане. Езикът има значение най-малкото по причина, че той отразява какво е нашето отношение към обекта на говорене. А по същество точка седма е нелепа, тъй като да работиш и да изкарваш от това пари е (или поне би трябвало да бъде) нещо съвършено нормално за всеки човек. Всеки има слаби и силни страни и е необходимо да заложи на силните, за да се реализира в някаква област. И това със силния дух знам, че хората го казват с добри намерения, но по-добре е да не прекаляват с употребата му. Хората с увреждания не са прецакани от съдбата по презумпция и успехът в живота им не винаги зависи от нечовешки усилия. Да, много от тях са със завиден дух, но има време и място за всеки комплимент. Не е необходимо в ежедневни ситуации да им бъде напомняно колко велики са. Все пак рискуваме да се възгордеят ужасно!

8.      Той не може да е извършителят. Нали е на количка!

Е, ще ви разочаровам – може! Сред хората с увреждания има процентно толкова негодници, лъжци, красавци, пияници, чувствителни хора, нечестни хора, празноглавци и умници колкото и сред всички останали хора на земята!

9.   От какво си болен?

Хората с увреждания не са задължително болни. Още по-малко заразни, така че не се чувствайте несигурни да ги докоснете. Само когато хората и държавните политики не хвърлят усилия единствено в посока да ‚оправят‘, ‚излекуват‘ или ‚рехабилитират‘ човека с увреждане, а в това той да е приобщен към нормалните ежедневни дейности, то може да говорим за здраво мислещо общество. Да не говорим, че е най-малкото невъзпитано да се ровим в причината за физическото състояние на човека срещу нас. Ако той иска, сам ще сподели в хода на разговора какво му се е случило. Опитайте се да общувате с него/нея без външните белези да влияят на преценката ви.

 

А ето и някои действия, които също не бива да си позволявате. Тях ще оставя без допълнителен коментар…

 

1.      Не „чукайте на дърво“ зад човек с увреждане, ако сте в асансьора на мола. Пред вас има огледало.

2.      Не се втурвайте да помагате на незрящ човек или такъв с патерици без преди това да попитате дали той има нужда от помощта ви и как да му я предложите.

3.      Хората на колички не са задължително умствено изостанали. Обръщайте се директно към тях, ако имате въпрос, касаещ тях самите, а не към човека, който ги придружава.

4.      Ако говорите с човек на количка застанете така срещу него, че да не му се налага да си изкриви врата, гледайки ви в лицето. Най-добре седнете.

 

 

Грешни заплати

Здравейте, от доста време не съм писала, но днес реших да понапиша няколко реда.

Ще ви поразкажа за хора, наети на работа в ЗЖ. Предполагам, че вече се сещате кои имам предвид.

Говоря за нашите така наречените ,,Платинени госпожи”. gossipers-1Те са назначени на 1-ви май 2009 г. Персоналът се състои от 6 човека, които се чудят какво да правят по цял ден. Първата година беше горе-долу добре. Имаха желание да ни помагат, но след всяка изминала година, те все повече и повече си седят в офиса, следейки интернет пресата, фейсбук и т. н., разбира се кафето и цигарите са задължителни към това меню. Четири от нас ходим на училище и остават 6. Вместо госпожите да се занимават с тези 6 човека, те се крият и се хилят в своя любим офис и си клюкарстват за нас като на пример: Оо, колежке, знаеш ли какво направиха Тодор и Петя? или пък: Абе колежки, Елка е станала страшно мързелива и т. н. Това го приказват цяла сутрин, все някой от нас е в тяхната уста. Вместо да се наемат да научат Магда и Илия да познават буквите и числата, те си живучкат. На тези хора им се плаща, за да работят, а не да си живеят царски. За съжаление това е и до днес. Пей сърце, това е техният живот. С тези пари, които се хвърлят всеки ден за такива като тях, можеше да бъдат вложени за нуждаещи се хора, умиращи от глад и студ. Колкото и да пиша за тези проблеми, които не спират и до днес, няма да мога да ги променя. Дано политиката някога се промени и помисли и за онези човеци, нуждаещи се само от едно: Да живеят един нормален и достоен живот.

Да се запознаем! Аз съм Малечка Палечка

Здравейте! Аз съм Петя, но за приятелите си съм Малечка Палечка. За тези, които ме познават, аз съм онова, дребничко момиче, което впечатлява с огнения поглед и гласовитостта си. Иначе обичам да пиша,  обичам да се смея, обичам животните… май и цветята обичам. Живея в Защитено жилище за младежи с физически увреждания в гр. Луковит. Заедно с още девет други млади хора. Защитеното жилище е открито на 1 юни 2009 година. По документи и по закон се води като защитено жилище за възрастни хора с физически увреждания.  Създадено е с финансовата помощ на ЕС и Република България. Общата стойност на договора е 97 714. 47 евро, от които безвъзмездното европейско финансиране е в размер на 96 199.90 евро. Приносът на община Луковит е 1 514.57 евро.

Тъй като в жилището имаме доста свободно време, реших да започна да пиша писма до моето хартиено другарче, в които да разказвам за това как минават дните на група млади хора, които по една или друга причина са събрани под един покрив.

Е, за днес толкова. Не е много, но като за първа среща, като за запознаване, си е предостатъчно.

С обич,  Ваша: Малечка Палечка

Фашизмът живее в България

България възроди фашизма. Ние си имаме наши си родни Аушвиц и Треблинка. Имаме и десетки други, които просто не са толкова известни. Светът го видя в “Могилино”, а министърът го видя в дом за “медико-социални” грижи в Плевен. Констатирано е вчера, че има 10 годишни деца, които тежат по 5-7 килограма, пише Дневник. Случайно или не, на международния ден на здравето. И то от един от любимите ми министри в кабинета – Десислава “Тежката артилерия” Атанасова. Първият ми въпрос е – какво, ей Богу, значи “медико-социални” грижи? Второ – как, бе, чак днес, го констатирахте това човеконенавистно положение? Дали, ако BBC бяха направили филм и за този дом щяхте да се сетите по-рано? Кога държавата ще разбере, че тези домове са развъдник на фашизоидно отношение към живеещите в тях и ще вземе да ги затвори най-накрая?

Повече…

Задръжте си, моля, съжалението


Национален ефир. Започва репортаж, в който една сълзливо говореща журналистка казва за геройството на една мама, която си гледа детето, което за зла съдба е инвалид и е вече на 33 години! Ужас! – Инвалид! – Рев! – Инвалид! – Сълзи! Инвалид! – Драма! – Инвалид! – Болести! – Инвалид! – Рехабилитация! – Инвалид! – Инвалид! – Инвалид! – се редуват странни думички като в някоя гротеска песен. Целият репортаж се пропива с тези думи и оставя едно горчиво чувство в устата ти. Казваш си – държавата не им помага! Трябва всичко да им е безплатно! Трябва да се лекуват! Трябва да станат нормални като нас! И в този момент всеки, който знае за какво става въпрос е пред събиране на багажа с цел дългосрочна емиграция. Всеки, който разбира от социална политика се чувства омърсен най-вече от факта, че и репортерката, и мамата, и всеки зрител, които говори с горните думи и изрази, всеки един от тях си мисли, че прави добро. Забравили са, че пътят към Ада е постлан с добри намерения.

Повече…

Открийте приликите

България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания на 26-ти януари 2012 г. За голямо мое учудване законопроектът  бе приет за ратификация на първо и второ четене в рамките на един ден. Бих попитал, защо от българска страна се бавиха повече от 3 години след подписването на конвенцията. Аз знам причините, но си мисля, че те не са наясно с мотивите за закъснението си. Няма да повдигам въпроса за Факултативния протокол към конвенцията, защото той е друга бира и за него ще говорим друг път.

Сега искам да насоча вниманието ви към най-голямата промяна, която трябва да се случи след ратификацията на конвенцията. А именно, промяна на разбирането за това кой е човек с увреждане. Млади и стари да разберат, че това е човек като всички останали, а не да ме питат децата от квартала “Ти невалиден ли си?!”. Е, тази промяна трябва да тръгне от основните неща, като определението за човек с увреждане в българското законодателство, и естествено от разбирането му в българското общество.

Започнах с ратификацията на конвенцията, защото тя е документ, който задължава държавите да установят стандарти и механизми за контрол върху правата на хората със специфични нужди. Този акт на ратификация задължава българската държава да уеднакви законодателството си с европейското в тази сфера. Точно тук лъсва цялата куцаща система в България – тотално противоположно разбиране и определение за човек с увреждане. Е, как искаме да има адекватни политики за социалното ни включване, когато на нас се гледа като на лист хартия със заглавие “Експертно решение №…”.

И, за да видите колко е сбъркана системата и колко е остра нуждата от промяна, в следващата таблица съм извадил определенията за човек с увреждане от Закон за интеграция на хората с увреждания и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Нали помните онази игра “Открийте разликите”, където трябва да откриете определен брой разлики между две картинки. Е, приканвам ви да прочете определенията и да откриете ПРИЛИКИТЕ, не разликите.

Закон за интеграция на хората с увреждания Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания
“Човек с трайно увреждане” е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Хора с увреждания са всички онези, които имат трайни физически, ментални, интелектуални и сензорни дефицити, които при взаимодействието им с различни бариери в средата, препятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в живота на обществото, равнопоставено с всички останали граждани.


(Не)здрав разум

В своите доклади ние настояваме, че НСИХУ не е никакъв консултативен орган, не провежда публични политики, не спазва изискванията за добро управление. Обратно – ние твърдим, че НСИХУ е изгоден брак по сметка между държавата и бюрократичните централи на някои национално представителни организации. При този брак срещу безконтролното отпускане на държавна субсидия държавата си купува легитимност, за да прикрие импотентната социална политика, която е в ущърб на общия интерес и възпрепятства социалната интеграция на хора с увреждания.

Ние твърдим тези неща не на базата на интуиции, на базата на „здрав разум”, а защото сме провели задълбочени и детайлни изследвания. Нашите изводи са изведени на базата на проследим анализ на публично достъпни емпирични свидетелства. Ако някой иска да постави под съмнение нашите изводи, трябва да обори емпиричните свидетелства или коректността на анализа. Това обаче не се случва. Нашите опоненти се позовават на здравия разум. Те настояват, че здравият разум им подсказва, че НСИХУ работи добре, че трябва държавата да отпуска по този начин субсидии на фаворизирани граждански организации, че трябва да се пращат SMS-и за някаква си „гражданска” кауза. Те настояват, че според здравия разум не може да се каже на черното бяло.

Затова вижте фиг. 1 – според здравия разум какъв цвят е квадратче А и какъв цвят е квадратче В?

снимка: графика

Фиг. 1

Добре, а сега се опитайте да съобщите на здравия разум, че квадратче А и квадратче В са абсолютно един и същи цвят. Здравият разум не вярва, нали? Здравият разум не може да каже на черното бяло. Тогава покажете на здравия разум фиг. 2. Аха!

снимка: графика2

 Фиг. 2

Така че много моля, ако някой има някакви възражения, свързани с нашите изводи за НСИХУ и нашите препоръки, нека бъде така добър да си направи труда да се запознае с емпиричните свидетелства и да проследи логиката на техния анализ, а не да се позовава на (не)здрав разум.

А дотогава ние ще продължаваме да твърдим, че НСИХУ не е друго, а изгоден брак по сметка, който ощетява общия интерес и възпрепятства интеграцията на хората с увреждания. 

 

снимка: музика и пари

Сказание за Бах и Бог

Според популярен през средата на 19.в. виц Менделсон открил творчеството на Йохан Себастиан Бах, когато месарят от магазина на ъгъла му завил парче телешко в ръкописи на Бах. Менделсон се прибрал у дома, започнал да просвирва музиката – доколкото можело да се чете след като там вече било месото – и тичешком се върнал при месаря, за да му даде останалото – не от месото, а от ръкописите /за разочарование на касапина/.

Вицът е много показателен, защото Йохан Себастиан Бах бил изключително педантичен към финансите си и изключително немарлив към собствените си произведения. Затова след смъртта му творчеството му потънало в забвение за едни стотина години. Причините за Баховата небрежност са добре известни – той смятал, че композира директно за Бог, неговите произведения били откровения, които засягали тях двамата – ако Бог ги харесал, щял да ги приеме и запомни, не било нужно самият Бах да се грижи за това.

Точно обратното е със сметките на Бах – и до днес може да се проследи точно какви и от какво са приходите и какви и за какво са разходите на Йохан Себастиан. Според друг виц, който изглежда много правдоподобен, композиторът се оплакал на градската управа, че гражданите не благоволяват да умират редовно и той търпи финансови загуби от внесени такси в църквата за изпълненията му при погребалните служби.

Разказвам тези вицове само за да напомня, че от края на 17 и началото на 18.в. в Европа вече се поставя ясна разграничителна линия между публичното и частното, между вярата и закона. Когато Бах твори за Бог, това си е между тях двамата. Но когато Бах се явява на конкурс за публична длъжност и управлява публични средства, то това засяга всички и както Бах, така и Вивалди, и Хендел и който и да било друг е бил длъжен да се отчита пред настоятелството до стотинка.

Въпросите на вярата, на ценностите и идеалите са изключително важни, но не могат да бъдат нито аргумент, нито оправдание за безконтролно прахосване на публични ресурси. Защото иначе системата започва да куца. Бах го е знаел в съвсем буквалния смисъл – преди разделението между вяра и закон, между публично и частно, властва Инквизицията, която произвеждала куцащи в изобилие… Що ли ми звучи познато?

Знаете ли, че… V

В поредното издание на рубриката „Знаете ли, че” представяме допълнителна информация за организацията на работа и публичността на резултатите от дейността на НСИХУ за периода 2005 – 2010 г. включително.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:

I. Във връзка с администрирането на дейността на НСИХУ

1. Администрирането на дейността на НСИХУ е възложено като допълнителен ангажимент на един служител в МТСП, без допълнително възнаграждение.
2. Протоколите от заседанията на НСИХУ са изготвени формално, в тях не са отбелязвани съществени данни, представени на съответните заседания, както и проведени обсъждания.
3. Често в протоколите от заседания липсват имената на участници в съответното заседание и наименованията на организациите, които те представляват.
4. Към протоколите не са приложени нито един от проектите на нормативни актове и други документи, които са били предмет на обсъждане съгласно дневния ред, независимо от факта, че би следвало да бъдат неразделна част от съответния протокол.

II. По повод публичността на работата на НСИХУ

1. Независимо от постъпили предложения в тази насока (Заседания № № 2/ 17.05.2007 г.; 4/ 02.11.2007 г.), за целия период на мониторинг от 2005 до 2010 г. включително НСИХУ не създава своя интернет страница. Информация за състава, дейността на съвета, неговите заседания, заети позиции, взети решения не е публикувана нито на интернет страницата на МТСП (администриращ дейността на съвета орган на управление), нито на страницата на МС (орган, на който съветът е на пряко подчинение и който упражнява контрол върху дейността му).
2. НСИХУ не е разработил и изпълнявал своя медийна стратегия (предложение за медийна стратегия е направено на първото заседание на съвета през 2005 г.). Не е информирал регулярно медиите, а от там и обществото за дневния ред на хората с увреждания и на НСИХУ.
3. Констатира се вяло медийно присъствие на НСИХУ и спорадично отразяване на дейността му.
4. НСИХУ приема бланка на съвета едва през м. Септември 2008 г., независимо че за необходимостта от такава бланка се дискутира още през 2005 г.

И ВМЕСТО ФИНАЛ

До тук в рубриката «Знаете ли, че» представихме без авторски коментар някои от основните наблюдения на дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) за периода 2005 – 2010 г. включително, извършени в рамките на проект „Прозрачност за подобряване на политиките – участие на хората с увреждания в политическия процес”, финансиран от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа с водеща организация Център за независим живот. Изводите оставихме на вас, драги читатели.
На мен, лично, много ми се иска следващото наблюдение да не съдържа подобни констатации, а на вас? Какво, според вас, можем да направим заедно по този въпрос? Оставаме в очакване на Вашите коментари и предложения.

Знаете ли, че… IV

Днешната рубрика „Знаете ли, че” без авторски коментар е посветена на взаимодействието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) с други институции и организации за периода 2005 – 2010 г. включително.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ

  • Комуникацията с органи на управление на централно и местно ниво за 6 години се изразява в: писмо към общините за изпълнение на задълженитето за осигуряване на достъпна среда, без резултат, 2005 г.; писмо до МИЕ за предоставяне на проект на ЗОП за обсъждане, без резултат, 2005 г.; предложение за покани към ведомства за представяне на програми, планове в сферата на хората с увреждания, без резултат, 2007 г.; писмо до институции за предоставяне на финансовата рамка по Плана за действие за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания, без резултат, 2010 г.
  • НСИХУ не е осъществявал регулярно взаимодействие с Националния съвет за тристранно сътрудничество, Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси и Националния съвет за закрила на детето към Държавната агенция за закрила на детето, както повелява правилникът за организация на дейността му.
  • Съветът не е установявал контакти със структури на бизнеса и на третия сектор извън състава на НСИХУ (НСИХУ не е канил на свое заседание бизнес структури; поканил е НПО само веднъж – заседание № 1/06.02.2007 г.; само на две заседания на съвета са участвали хора с увреждания, като в протокола от едното заседание е посочено изрично, че те не са поканени).
  • За 6 години от своето създаване НСИХУ не е канил представители на организации на и за хора с увреждания, непредставени в съвета, да изразят позиция по разглежданите от съвета въпроси, свързани с интеграцията на хората с увреждания. Дори протоколите от заседанията и взетите решения не са били публично оповестявани.
  • НСИХУ е изразявал враждебно отношение към представители на третия сектор, работещи в областта на хората с увреждания, но непредставени в съвета (изразяване на недоволство, че организации извън състава на съвета са канени на обсъждане на Националния план за действие за защита от дискриминация за 2007 г., заседание № 4/ 09.11.2006 г.; негативно отношение на част от национално представителните организации на и за хора с увреждания по повод разширяване състава на НСИХУ и навлизане в него на нови организации в тази сфера, заседание № 3/ 20.11.2009 г.; изразяване на недоволство от дейността на организации в сферата на хората с увреждания, непредставени в съвета, заседание № 3/ 20.11.2009 г.).
  • В резултат: Шест години след създаването на НСИХУ отново се налага да се изпраща писмо до институциите, в което да се обяснява статутът и функциите на съвета (протокол от заседание № 3/21.09.2010 г.).

(очаквайте продължение)

Настройки за поверителност
Ние използваме "бисквитки", за да подобрим Вашето преживяване, докато използвате нашия уебсайт. Ако използвате нашите Услуги чрез браузър, можете да ограничите, блокирате или премахнете бисквитките чрез настройките на Вашия уеб браузър. Ние също така използваме съдържание и скриптове от трети страни, които могат да използват технологии за проследяване. Можете избирателно да дадете своето съгласие по-долу, за да разрешите такива вграждания на трети страни. За пълна информация относно бисквитките, които използваме, данните, които събираме и как ги обработваме, моля, проверете нашите Политика за поверителност
Youtube
Съгласие за показване на съдържание от - Youtube
Vimeo
Съгласие за показване на съдържание от - Vimeo
Google Maps
Съгласие за показване на съдържание от - Google