Системата куца. Знаете ли защо? Ако питате хората от системата, те ще ви отговорят, че тя куца, защото ситуацията е „орел, рак и щука”. Ще ви кажат, че основният проблем на системата, е „че хората с увреждания не са единни”. Че „всеки дърпа чергата към себе си”. Че „хората със зрителни увреждания не могат да разберат хората с двигателни проблеми и обратно”. Ще ви кажат още, че зад организациите на и за хора с увреждания стоят „мощни икономически интереси”.

Подобни обяснения за куцата система можете да чуете публично от ресорни министри, от синдикални лидери, от депутати, от ръководители на национално представителни организации на хора с увреждания. Тези хора ще искат да ви убедят, че понеже ситуацията е „орел, рак и щука”, то и вината за куцата система е на самите хора с увреждания. Звучи логично, нали? Едва ли чувате за първи път, че „хората с увреждания трябва да седнат на една маса и да решат какво искат”; „хората с увреждания първо трябва да изяснят за себе си какви са им проблемите и тогава да дойдат да преговорят с правителството”, „хората с увреждания трябва да бъдат единни, ако искат да подобрят ситуацията”.

Това, че хората с увреждания са „орел, рак и щука” е и причината НСИХУ да понакуцва. Вярно, че „правителството в нарушение на закона” не се съобразява с НСИХУ, както признава бивш ресорен министър, но то как да се съобразиш, като самият НСИХУ не е наясно със себе си. Така че, мили хора с увреждания, виновни сме си сами! Чувствате ли вината си? Покайвате ли се вече?

Не бързайте. Защото има една засечка в официалните обяснения за кьопавата система. Може ли някой да ми даде едно-единствено, мъничко примерче, от което и да е кътче на света, където интересите на хората с увреждания да не са в ситуация „орел, рак и щука”? Така си и знаех!

Защото е нормално хората с увреждания да имат противоречиви интереси. Нормално е гражданите да имат противоречиви интереси. Нормално е политическите субекти да имат противоречиви интереси. Дефиницията на гражданско общество включва в себе си самосъзнанието за противоречивостта на интересите на гражданските субекти. Още в носещите структури на модерните общества е заложено противоречието между частен и общ интерес, между продавач и купувач, между държава и гражданско общество, между леви и десни и т.н. Точно тези нормални противоречия са в самата същност на модерните общества. Механичното им премахване би ликвидирало не противоречията, а самото общество. Справка – нацистка Германия или сталинистки СССР. Другото е ненормално. Перверзно е да се очаква гражданските организации, в която и да било сфера, включително и в областта на уврежданията, да плеснат с ръце и да се прегърнат, за да се явят пред държавата. Точно толкова перверзно, колкото да се очаква, че на корта Надал и Джокович ще се прегърнат и ще си подават лекичко топката един на друг. Или Манчестър и Ливърпул ще обявят на терена вечен мир и няма да си вкарват голове.

Проблемът не е в противоречивите интереси. Проблемът е, че у нас няма поле за конвертирането на тези противоречиви интереси в публични политики. Такова поле се очаква да е НСИХУ. Но НСИХУ не работи – не провежда публични политики, не прави проучвания, не изготвя законодателни становища, не работи публично, не кани експерти, не провежда консултации. НСИХУ не работи, но не защото там властват „орел, рак и щука”. Не работи, защото властват орел, рак и кука. Системата ще куца дотогава, докато доминира ченгеджийският начин на правене на „политики” с тайни уговорки, безконтролно разпределяне и разходване на средства, криминални комбинации и лични зависимости… (http://www.modernpolitics.org/?p=1959)