Вчера с любопитство гледах репортажа от интервюто на социалният министър, г-жа Зорница Русинова.
Искам да изкажа дълбоката си благодарност на госпожа министърката, че така разведри рано-рано дъждовния ми сив понеделник с обърканото си изказване, което, ако отсъстваше милата хитра усмивчица, цъфкаща от време на време на лицето й, щеше да е пълна катастрофа. Аз останах с усещането, че госпожата се шегуваше през цялото време, за да прикрие непознаването на проблемите, за които говореше. Извинете ме, но през цялото време все се бърках, че гледам някоя кипра мома от краен квартал на столицата, надянала набързо жълтото си контошче, за да я дадат по телевизора. Само на усмивчица до докарвахте, госпожо министър. На компетентност не успяхте! Жалко за дългите десетина години, през които Ви знаем като служител на МТСП – зам. министър дори по едно време! Къде бяхте през цялото това време? Какво четяхте, какво следихте, за какво взимахте заплата, та исканията на майките от онзи ден така Ви изненадаха и сега тепърва ще започвате за мислите решения на проблемите? Решения, точно толкова бомбастични, колкото тежкото тупване с юмрук по масата на премиера, от което се отрониха едни неочаквани 930 лева на дете с най-гадно ТЕЛК-решение. Бомбастични, популистки, глупави и неработещи. Точно като за преди президентски избори. Защото не само звучат, но и са предвидени като оная детска крилата мисъл „Татко ще ми купи колело, ама друг път!“
Имам и тежък упрек към журналистите. Ама, уважаеми господа, скъпи ми Иво Никодимов, такова добро момче, такъв послушен журналист, а така да ме разочаровате!!! Ми, подготвяйте ги тия Ваши гости предварително, бе хора! Не ги канете така неподготвени и говорещи купешки приказки, като да са си плюли един друг в устата. Та Вие поставихте дамата в толкова срамно и конфузно положение, да не може да отговори на два-три въпроса с изключително понижена трудност, като специално подготвени за нея. Ми, изложихте я така! Следили били протестите в социалната мрежа. Ало, госпожо министър, кой ще Ви гледа министерските работи, докато Вие си цъкате във Фейсбук? А ние се чудим защо социалната политика в сферата на уврежданията така го е закъсала!!!! Години наред вече поне по два-три пъти се събираме на протести, дерем си гърлата под прозорците Ви, пишем си плакатите с големи букви, за да можете и от високо, ако случайно надникнете от любопитство, иззад пердето на кабинета си, да ги прочетете; трябва вече да сте събрали торби с проекти за документи, които сме Ви представяли през този дълъг период. Все напразно, а? Няма да си зарежете фейса заради нас, я! Току виж сте изтървали някоя и друга новина от мрежата или някоя крава Ви умре ненахранена! За следващия път ще си знаем – няма смисъл от протести! Вас трябва да Ви препитаме по FarmVille или Battle of Gods. Във Фейсбук на друго я се научите, я не.
Зукърбърг явно не е предвидил пагубното влияние, което оказва рожбата му върху българската социална политика в сферата на уврежданията. И сега се двоумя кого да съдим за окаяния си живот – бащата на Фейсбук, че е допуснал възможността министри да се разцъкват из социалните мрежи, вместо да си гледат работата или родното си социално министерство, което само имитира дейност, запецнало е на един и същ рефрен от песничката си вече повече от 25 години и се опитва да ни приспи с него. Да, ама на нас вече не ни се спи. Живее ни се! Дааам, живее ни се, колкото и невероятно да Ви се вижда това! Колкото грозни и непотребни да ви се виждаме!
Националният съвет имал някакви дребни недостатъчета, но можело и щяло да се поработи малко и да бъдат ремонтирани. Ти да видиш! Недостатъчета с лупа да ги търсиш, толкова малки и незначителни! Питам аз, в такъв случай, защо, след като на НСИХУ нищо му няма, като махнем микроскопичните препъни-камъчета, хората с увреждания в България тънат в мизерия, обида, изолация, бедност и са така необразовани вече повече от четвърт век? Госпожо министър, Вас питам! При работеща в цяла Европа Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН, защо в България ние живеем като не в трети, не дори и в четвърти, като в пети свят, госпожо? Защо количките ни са като от преди втората световна война? Защо асистентите са родителите ни? Защо няма лична помощ в България? Защо за хора с увреждания държавата излива водопади от пари в кални ями, задръстени от корупция и непукизъм? Мои познати, хора с увреждания, много често се питат за вас, управниците, „тия хора сърца нямат ли, та така ни обричат на бавна унизителна смърт“? Не, нямате сърца, това го знам – в момента, в който седнете на министерско кресло, сърцето Ви се самоизключва, душата Ви замира и …. Всъщност какво Ви остава будно не знам. Защото и разум в политиките Ви няма, госпожо министър. Опит? Ми то май и на опита не му обръщате кой знае колко внимание – ходите на толкова много места, места все достъпни, с работеща социална политика, работеща система за подкрепа в общността, действащи системи за лични асистенти, абе с една дума, всичко им натаман, а, като се приберете в България, всичко забравяте. Къде в Европа, госпожо министър, срещнахте свой колега, който ей така, с лека ръка, за два дни, решава, че едни пари, много пари, може да се хвърлят на вятъра, без да се очаква от тях да променят нещата в областта дори и на йота? Къде видяхте така масово родителите да стават асистенти на децата си? Къде Ви убедиха, че има професия майка на дете с увреждане, на която трябва да се даде работна престилка и да ѝ се плаща заплата за това? Нали към Европа сте ни повели, бе хора, какви европейци сме ние с тая мизерия и непукизъм от държава и правителство? Дето казват хората – видяла жабата, че подковават вола, та и тя вдигнала крак.
И отново да се обърна към журналистите. Такива, каквито сте хрисими и прилежни, за да не се хаби толкова много ефирно време, а и време на драгите зрители, имам идея, която ще Ви подаря, дори не искам хонорари за това. Предлагам Ви, уважаеми господа журналисти, да си напишете по няколко текста съответно от името на всеки политик и, когато се развикаме следващия път пред Парламента, на сутринта извадете листото на социалния министър и го прочетете в ефир. И толкова! Пак нищо няма да се промени, пак ще си чуем същите приказки, но поне времето на госпожа Русинова ще спестите, че този път фермите се развиват по-бързо и ще вземе да изпусне някоя да прегори. Брилянтна идея, нали?