Аз отново Ви пиша писъмце. Като един истински Весел Патиланчо. Няма да обяснявам доколко съм весела, но патиланството, повярвайте ми, си е напълно истинско и реално. И то не, защото се заигравам с Гана, Мика, Дана, Панчо, Ганчо, Данчо в копривата, а защото ежедневието ми непрекъснато се блъска в глупавото, остаряло и вредно законодателство в сферата на уврежданията, ежедневно се мъчи да се откъсне от задушаващата хватка на системата, претендираща, че работи в сферата на уврежданията.
В началото на седмицата, обсъдихме предложения от Агенция за социално подпомагане Проект на Насоки за кандидатстване по схема “Живот в общността” от 12.10.2012 (повече виж тук). Първоначалната приятна изненада от факта, че виж ти! някой изпраща документ, уреждащ бъдещо финансиране, за обсъждане и становище на граждани, много бърозо се стопи и се превърна в огорчение. Още след първите няколко абзаца, които очевидно носеха белега на популярното действие „копи-пейст“, където по европейски се говореше за европейски нормативни документи и актове, нагазихме в останалата хубава работа, дето е хубава, ама българска! Очите ни избоде категоричната подмяна на понятията, натъкмяването на фрази и изрази, изопачаването на идеи и определения, с единствената цел – да се грабнат едни 30 000 000 (ще го изпиша и с думи – ТРИЙСЕТ МИЛИОНА!!!) български лева. Будната ни гражданска съвест и душа веднага се наежиха, рецепторите ни се изостриха. И, както очаквахме, стигнахме до местата, които ни накараха да седнем, да напишем и да изпратим критичното си становище, с надеждата, че този път ще успеем да предотвратим поредното прахосване на милиони за сметка на хората с увреждания в България. Веднага последва покана от страна на АСП и вчера, 24 октомври, бяхме приети от четири дами, служителки в Агенцията. Разбира се, длъжностите на всичките бяха от рода на Експерт и Специалист, но аз ще им спестя неудобството и няма да го спомена, защото след срещата останах с блудкавото и възкисело усещане, че си бяхме изгубили времето да разговаряме с хора, които не са запознати дори с терминологията на дискутирания документ. Но не това е най-важното, за което ми се роди желанието да Ви пиша. Невнятни и изненадани чиновници в България дал Господ.
Основната причина, която ме накара отново Ви пиша писъмце, господин Премиер, е поредната злоупотреба с хората с увреждания и с много пари, предвидени да се похарчат на вятъра. Защото да говориш за деинституционализация на хора, докато само ги преместваш от един „дом“ в друг, е нищо друго, освен злоупотреба и измама! Да определяш дневния център за възрастни с увреждания като услуга в общността, е измама! Да принудиш хора да живеят в център за настаняване от семеен тип (където те дори и семейство като хората не могат да създадат, дори и само в такъв център влюбването и сключването на брак се превръщат в казус, а подобен казус противоречи на друга част от тъпото законодателство), твърдейки, че предлагаш живот в общността, е измама! Прахосничеството на 30 милиона лева във време, когато твърдите, че нямало пари за помощни технически средства, за нормални социални политики, за реални услуги в общността, не е нищо повече или по-малко от престъпна злоупотреба и измама, господин Премиер! ДА УПОТРЕБЯВАШ ЖИВОТА НА ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, ЗА ДА НАЛИВАШ ОГРОМНИ СРЕДСТВА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЕДНО ОСТАРЯЛО И ЖЕСТОКО СТАТУКВО, Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Защото дори във фазата „копи-пейст“ на споменатия проект, майчински загрижените експерти неволно са пропуснали да заличат изречението „…. голяма част от навършилите пълнолетие младежи…. са неприспособими към реалния живот след напускане на институцията – нямат жилища, нямат изградени социални умения, липсва подкрепяща среда за тяхното социално включване.“ И с пълно право се просълзяват и едва закърпват разбитите си сърца, чуят ли да им се предлага „миличките, нещастни хора с увреждания“ да получат възможността сами да избират и решават живота си. С пълно право кокорят изумено очи, когато им предлагаме да дадат възможността на тези хора реално да заживеят в общността, и потресени да проплакват „ама как така?! Та те нищо не умеят, нали са хора с увреждания!“ Защо е толкова трудно, господин Премиер, Вашите чиновници да бъдат убедени, че хората не умеят да се справят с живота си не защото имат увреждане, а защото нямат възможност да го направят, защото никой не ги е научил и не им е помогнал за това? Защо ви е толкова трудноза разберете, че социалните домове, независимо как ще ги наречете и колко големиили малки ще ги направите, унищожават човешките същества и създават еднисмачкани, отчаяни, обезобразени духовно и непотребни създания, които нямат никакво бъдеще, а и самите те не го желаят.
Ето заради всичко това аз, господин Премиер, не искам да бъда причина за прахосничество и пилеене на пари, отказвам да Ви съдействам за създаването на тия смачкани зомбита, които само приспиват гузната Ви съвест, но не живеят собствен живот. Моля, спрете да се грижите за мен и да ме използвате за оправдание на злоупотреба с пари както от Европа, така и от България! Или им се скарайте малко на тези Ваши министри, експерти, специалисти и тем подобни отявлени и некадърни чиновници да вземат да влязат в час и изработете закони, които ще работят в полза на хората или престанете да ни употребявате за недодяланата си политика.
Нина Жишева