„Най-успешните хора следват страстта, а не парите.“ Това не може да бъде по-вярно за моя бизнес.

Преди три години реших да направя огромен скок и да започна бизнес за кучешки масаж. Работата ми по това време беше толкова стресираща физически и психически, че нямаше как да продължа. С този малък бизнес не получавам стабилни доходи. Не се освобождавам от финансовите притеснения ежемесечно, но не се притеснявам за тези неща, когато правя това, което обичам. Знам, че това за някои може да изглежда много малко начинание, може за повечето дори да изглежда лесно, но пътуването беше изключително тежко и днес съм благословена и благодарна да бъда тук.

Не се очаквало да преживея нощта, след като съм се родила, защото съм имала спина бифида, но го направих. Не се очаквало да живея след първата си операция, но го направих. Тогава не можех да ходя (парализирана съм от коленете надолу); отне ми четири години, но го направих. В училище не ходех в масовите класове, но бях в пети клас, когато учех правопис и четене по уроци за първи клас. Завърших колеж с две специалности.

Преживях безброй операции и престои в болница, като наскоро почти бях откъснала нишката отново – на 18 години преживях мозъчна инфекция от шунта в гръбнака ми. Трябваше да се науча как да ходя и да развивам фината си моторика отначало. Това беше огромен удар. Изпаднах в голяма депресия и развих ПТСР. Бях на лошо място и сама. Не исках да живея.

Ето защо този бизнес е толкова важен за мен. Дава ми причина да ставам сутрин, да живея, да не се отказвам. Аз израснах в свят, който не беше създаден за мен, така че винаги трябваше да се адаптирам, да работя и да създавам собствени възможности. Започнах Hands Healing Hounds, след като получих сертификат за кучешки масаж. Кучето ми Шацки беше болно от рак и исках да опитам всичко друго, което можех, за да й помогна. Казаха ми, че има два месеца, а тя живее вече една година. Убеден съм, че масажът й помогна и исках да споделя това със света.

Грижата за кучета, било то масаж, гледане на кучета и т.н. за мен не е пари. Никога не е било. Става дума за това да помогна на кучетата да се излекуват емоционално, физически и духовно, а заедно с това да помогна на техните собственици. Толкова е трудно да разбереш психически, че си способен да вършиш работа, но физически не можеш. Вършенето на тази работа изисква поемане на рискове, усилена работа и излизане от зоната ми на комфорт. Имам периоди на социална тревожност и епизоди на ПТСР, така че да говоря с хора по телефона и да посещавам фирми е трудно, но го правя, защото вярвам в бизнеса си.

Притежаването на този бизнес ми създава усещане за успех и постижения, защото правя промяна и допринасям за обществото. Толкова съм горда, че заставих себе си три години да правя това, което обичам и се надявам да го направя още много. Пиша това през сълзи, тъй като знам колко труд ми е коствало, колко безсънни нощи, колко изгубени приятели. Просто се надявам Шацки и Бъди да се гордеят с мен. Искам да правя точно от това. Направих си мисия да се грижа за всяко куче, което идва при мен и се надявам, че мога да продължа да го правя много дълго време, без значение какви пред препятствия ще се изправям.

Беки Ставарски

Превод – Нина Жишева