„Искам да помагам на хората, които се чувстват сами.“

Когато за първи път разбрах, че имам аутизъм, бях на 11 и половина и често имах нужда от модел за подражание, за да разбера какво е да бъдеш човек от аутистичния спектър. Имах толкова много въпроси относно диагнозата и би било невероятно, ако имаше с кого да говоря, който е вървял по подобен път. Не познавах никой, който да има аутизъм по онова време. Не знаех за д-р Темпъл Грандинс и д-р Стивън Шорс. Сега, като възрастен човек, който е преодолял много от предизвикателствата си и вече е професионален оратор и автор на пълен работен ден, аз съм благословен от възможността да поеме ролята на ментор за толкова много млади хора от спектъра и други хора с увреждания. Посещавам хора в близост до мен в Ню Джърси, използвам Skype и говоря по телефона с онези, които предпочитат да не говорят лице в лице. Това ми помага да бъда в услуга на хора по целия свят от близо десетилетие.

Едно от момичетата, на които съм помагал, беше Джадин. Майката на Джадин Мишел се свърза с мен миналата година, защото Джадин започва първата си година като лидер на мажоретките на New York Jets Junior Flight Crew. Джадин беше мажоретка в продължение на две години с местен екип на хора с увреждания и сега получи възможността да се изяви пред 80 000 души на стадион MetLife като част от шоу на полувремето за NY Jets. Щом тя ми разказа историята на дъщеря си, всичко, което можех да си мисля, беше „това момиче е пълно вдъхновение“.

Най-накрая се срещнах с Джадин за първи път на събитието Greater Morris Walk Now за Autism Speaks. Веднага бях взривен от това колко прекрасна беше Джадин. Усмивката й беше заразителна за мен и всички около нея. Този ден се разделихме и се срещнахме няколко седмици по-късно на похода Walk Now за аутизъм в Северен/Централен Ню Джърси. По-късно същата зима отново се срещнахме на стадион MetLife, за да се присъединим към Джадин в игра на футболен турнир, на който да съберем пари за Спешъл олимпикс в Ню Джърси. Докато всичко това се случваше, среах все повече и повече хора от разширеното семейство на Джадин, които обикаляха, за да помагат и да са там за Джадин. Не бих могъл да се гордея повече с нея, защото тя следваше страстите си.

Ето защо да бъда ментор означава за мен толкова много. Знам, че може да звучи клише, но научих много повече от хората, на които помагах, отколкото мисля, че някога бих могъл да науча. Независимо дали ще помогна на хората да разберат повече за силните и слабите страни от състоянието си, да ги насърча да успяват в училище, да им помогна да намерят работа, да напишат книга, да започнат да говорят на публично място или просто като приятел, надявам се да продължа тази работа още много години.

Д-р Кери Магро

Превод – Ниня Жишева