Иска ми се да мога да направя нещо за всички ученици, които не ходят на училище в момента.
Родителите се обръщат към мен с молба за съвет относно необходимите програми на детето им, след като са били значително променени с виртуалното обучение. Получените от мен коментари включват:
Как им липсват приятелите в училище?
Как им липсват учителите и терапевтите им?
Как дистанционното обучение се е превърнало в обучителна крива.
Списъкът продължава и продължава.
Тогава най-добрият ми приятел, който е учител в първи клас, ми казва колко много му липсват и учениците.
По време на подобни времена ние си спомняме колко силни и красиви могат да бъдат отношенията, които се развиват в училище. Това е много повече от това, което се преподава в учебниците.
Израснал с аутизъм, имах отношения на любов и омраза с училището. Това беше главно защото ходих в пет различни училища от K-8, докато родителите ми отчаяно се опитваха да намерят програма, която работи най-добре за моя уникален стил на обучение. Дори сега като възрастен си мислех какво би било, ако имаше пандемия, докато още бях в училище. Не съм сигурен как бих се справил.
Сега щеше да ми липсва първият ми учител по специално образование, който имаше способността да открива на какъв етап от развитието си се намирах в определени моменти. Сега щеше да ми липсват ужасно и други мои учители. Не казвам, че възрастните в нашата общност за аутизъм и увреждания също не преминават през предизвикателства. Открих свои уникални предизвикателства през това време като възрастен аутист, като повечето от моите говорни ангажименти бяха или отменени, или отложени. Чудя се как ще изкарвам прехраната си за момента.
За всички онези семейства, чиито деца в момента не ходят на училище, знайте, че не сте сами. Продължете да проверявате психичното здраве и да се опитвате по най-добрия начин да създадете ежедневие, което работи най-добре за вашето дете. Вярвам, че нещата скоро ще се обърнат!
Д-р Кери Магро
Превод – Нина Жишева