Днес ми попадна една статия, която дълбоко ме разтърси. Статия, в която две жени разказват колко лесно може да бъде съсипан човешки живот още в най-ранно детство. Статия, която поставя пред нас изключително сериозни въпроси – как държавата се “грижи” за държавните деца. Да, историята се развива в Русия, но смея да твърдя, че нещата у нас не са по-различни. Просто не мога да не споделя с вас това ценно четиво. Не плачете, докато четете, сълзите не променят нищо. Просто помислете колко много такива деца, млади хора и хора, вече пораснали, са принудени да разчитат единствено на тая злобна, жестока държавна “грижа” и у нас, помислете как бихме могли да им помогнем, как бихме могли да върнем живота им.
Нина Жишева
Взето от
Изповедта на приемната майка на Оля
