На 9 февруари в Брюксел се състоя изслушване по проект за Резолюция, свързана с тежкото състояние на хората с увреждания в Европа, предизвикано от строгите мерки за бюджетни съкращения в социалната сфера.

Резолюцията е инициирана от Европейската мрежа за независим живот (European Network of Independent Living – ENIL) и засяга тежкото състояние, в което се намират хората с увреждания в Европа,  породена от строгите мерки за орязване на публични разходи в социалната сфера. Тази „кризисна мярка” обаче е в пълно противоречие с редица международни договори и вътрешни разпоредби на Европейския съюз, а резултатите се свеждат до сериозни нарушения на  основни права на хората с увреждания.  В момента част от страните-членки – например, Великобритания – прибягва до преструктуриране и сериозно намаляване на бюджетите за лична помощ и услуги в общността, което води до задълбочаване на процесите на социално изключване на хората с увреждания. Тази тенденция подкопава етичните устои и хуманните стандарти на Съюза като цяло и води до поставяне в изключително тежко положение на най-уязвимата част от европейските граждани, което е напълно недопустимо. Някои от водещите европейски активисти за независим живот и борба с бедността представиха доказателства, с които да повлияят на европейската политика за икономии на средства за хората  с увреждания. Представител на България и докладчик по време на изслушването беше Капка Панайотова.

Срещата откри Сесилия Викстрьом, евродепутат от Швеция, която направи аналогия между студения вятър, който е покрил Европа и суровата финансова и икономическа криза, удряща еднакво всички – и стари, и млади, дори активната средна класа. В същото време, трябва да признаем, че ударът е най-силен по хората с увреждания, подчерта Викстрьом. Политиката към социално уязвимите групи е в отговорностите на всяка една държава-членка, но въпреки всичко ЕС може да изиграе своята роля. Като пример тя посочи, че в Стратегията „Европа 2020“ са залегнали мерки за намаляване на бедността и защита на хората, които са най-бедстващи.  В този смисъл трябва да бъдат защитени хората, за които има най-голям риск – хората с увреждания. Другият пример, който депутатът даде, беше отпорът, даден от ЕС на конституционните промени в Унгария. Там има закон, който криминализира бездомничеството, цитира Сесилия. Хората без дом дори били длъжни да заплащат огромна за възможностие си сума като глоба затова, че са на улицата. „Къде отива Европа, която наказва хората, които са без дом при този студен вятър?”, попита Викстрьом.  Правителствата на държавите – членки не би трябвало да наказват най-слабата част от обществото, а да я окуражават. „Това, което днес ни трябва е повече солидарност. Европа е съюз на хора и нации, свързани една с друга от ценности и принципи. Нека помним това, дори когато вее студения вятър” – каза в заключение Викстрьом. 

Джон Еванс, член на Консултативния съвет на Европейската мрежа за независим живот, подчерта дълбоката несправедливост на това  „ние – хората с увреждания да плащаме за греховете на банковата или финансовата система. Но пък ТОЧНО НИЕ станахме лесен таргет за съкращения на бюджетни средства от страна на правителствата. Станахме лошият пример в медиите на хора, които паразитират върху бюджетната система и едва ли не „печелят” от уврежданията си. Това мислене удря по нашето достойнство и граждански права. Хората с увреждания днес са ужасени от това, което става и може да стане”, продължи Еванс. Той цитира какъв огромен брой от ползващите лична помощ са „отрязани” от системата. Пред много от тях стои реалната опасност от институционализация. Сред тъжните факти, споменати от Джон бе и този, че двама човека с увреждания наскоро са посегнали на живота си, отчаяни от безпътицата пред тях. „Много е важно, завърши той, неправителственият сектор във всички европейски страни да се обедини и заедно с институциите на ЕС да поведе борба за правата ни и срещу безотговорните съкращения на правителствата за наша сметка” 

Майкъл Маккейб, председател на Центъра за независим живот в Дъблин, също спомена огромния процент съкращения на средства в Ирландия. Той разказа как се е отразил на самия него този факт. „Без своя личен асистент аз съм като затворник в своя дом”. Той подчерта, че личната помощ „струва” много по-малко на правителствата от безработицата. 

Капка Панайотова, директор на Центъра за независим живот и вицепрезидент на Европейската мрежа за независим живот, започна своята реч в характерния си емоционален стил. „Аз наистина мразя обвързването на темата за парите с тази за човешките права. Човешките права нямат цена.  Не можем да припокриваме въпроса за ефективността на разходите с правата на човека! Още повече, че начина, по който функционира системата за независим живот на хората с увреждания е най-ефективната и от гледна точка на разходите.” Капка разказа на присъстващите в залата за ситуацията в България. От една страна тя е от отличните ученици на ЕС, от друга обаче е с най-високото ниво на бедност. У нас политиката към хората с увреждания е все още подчинена на медицинския модел. Няма нито философия, нито практика за независим живот на хората с увреждания. Властите се придържат към старите схеми като например – да се настаняват хора с ментални увреждания в институции. „Това е в пълно противоречие с европейската практика и законодателство, а и тези домове са ужасяващи места”, поясни тя. Другата лоша новина според г-жа Панайотова е, че парите от фондовете на ЕС, насочени към социалната сфера се харчат за ре- институционализация. Разкриването на малки домове, независимо дали ще се наричат „защитени“ или „наблюдавани“ жилища, или малки групови домове, всъщност е един нов начин за назоваване на институциите. Няма видими и осезателния усилия за отваряне на публичните услуги към хората с увреждания, което ги лишава от избор и е в нарушение на чл. 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Същевременно се харчат сериозни пари от Европейския социален фонд, за да се правят нови институции. В крайна сметка това не осигурява независим живот на хората с увреждания. Тези хора не могат да се видят навън, нито пък можем да говорим за лична помощ или овластяване. Капка цитира сумите, които се отпускат в България – между 27 и 50 евро на месец за помощ в домакинството или обслужването. Но те в никакъв случай не стигат за социално включване.  По тази причина –  изключително нищожните средства, които се дават за независим живот у нас – за съкращения не можем да говорим.  „С подобни ставки от 1 евро на час за асистент кой друг би могъл да стане такъв, освен член на семейството?”, попита риторично Капка. 

В България хората с увреждания се ужасяват, че нищо добро не идва и в бъдеще. Като координационен център на Европейската мрежа за независим живот за Южна Европа можем да кажем, че нашите колеги по съдба в Италия и Гърция страдат от екстремни съкращения и това пак е свързано с кризата. „Искам да ви кажа, че в ЕС има страни, които страдат от дискриминация далеч не само заради кризата. Кризата в случая става удобно извинение да не се правят структурни промени и да не се модернизира медицинският модел на социалната политика в България. От друга страна не е редно да се харчат европейски пари, за да се поддържа един ретрограден и дискриминационен модел. Европа трябва да знае как се харчат парите й. Това трябва да става по правилния начин – да се посрещат реалните нуждите на хората в ежедневните им усилия за социално включване!”, завърши изложението си Капка. 

Срещата продължи с дискусия за това как се отразяват бюджетните съкращенията в сферата на уврежданията върху самите хора с увреждания и техните човешки права на европейско равнище. Пълният текст на резолюцията, която ЕНИЛ предлага за гласуване в Европейския парламент, можете да видите тук. 

http://enil.eu/2012/01/enil-launches-proposal-for-a-new-resolution-of-the-european-parliament//