ЗАГУБЕНИ В ПРЕВОДА най-отива като заглавие за коментар на появилите се информации в сайта на Националната мрежа на хората с увреждания през март 2010:
“България е наградена за принос в сферата на Хората с Увреждания
Церемония по връчване на награди “Златна книга 2010” за социална корпоративна отговорност в сферата на Хората с Увреждания, техните права и прилагането им.
Световната организация “Глобално Движение на Хората с Увреждания” със седалище в Ню Йорк връчва почетна награда на Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенция на Хората с Увреждания за активна политика в сферата на Хората с Увреждания.”
Всеки уважаващ себе си журналист – дори в малотиражен провинциален вестник – би се засрамил първо от правописа в горното изречение, а после и от съдържанието му. Малко по-интелигентните биха задали въпроса как и защо шеф на държавна агенция получава награда за социална корпоративна отговорност. Най-интелигентните биха се заровили в Интернет, за да намерят сайта на Световната организация “Глобално Движение на Хората с Увреждания” със седалище в Ню Йорк. Като разберат, че такова нещо няма ще им светне, че поредните български шарлатани спекулират с някаква американска връзка и вредят на хората с увреждания в България, поддържайки статуквото на изолация, мизерни помощи и зависимост… От който има пари и власт.
Как е възможно страната с най-много критика за институционализирани деца с увреждания да получава отличия за принос в сферата на уврежданията? Как е възможно награда за социална корпоративна отговорност да се връчва на политици (председател на Народното събрание, председател на комисия в Народното събрание и пр.) и висши чиновници (председателя на Агенцията за хората с увреждания)?
Не се знае дали Световното движение на хората с увреждания – ако има такова, макар и без страница в Интернет – е наясно, че средата в България е физически недостъпна за хора с увреждания, съвременните технически помощни средства и медицински изделия са на ниво от средата на миналия век, лична помощ няма, а участието в живота на общностите се свежда до благотворителни събития по Коледа, Великден и 1-ви юни (за децата). Едва ли хората от Световното движение знаят, че онези които номинират български политици и чиновници за приноса им към … не е ясно точно към какво – са със съмнителна представителност на хората с увреждания в България и получават директни субсидии по закон.
Не бихме се заели да разобличаваме фарисейщината на съмнителни правозащитници на хората с увреждания, но и мълчанието е крайно неуместно, когато политици биват награждавани за нищоправене. Е как ще заработят на ползу роду, в частност на хората с увреждания, ако и без това получават „високото” признание на някакво Световно движение? Запитахме домакините на церемонията – Центъра за психологически изследвания – как са номинирани кандидатите за престижната награда, кой е гласувал за тях, какви са били критериите и пр. Отговор не получихме. Затова решихме да се обърнем към посланиците, присъствали на церемонията – те не може да не знаят в какво участват като официални представители на своите национални правителства, какво подкрепят. Очакваме и техните коментари. Ако някога успеем да локализираме в световната мрежа Световното движение на хората с увреждания, ще ги информираме за безобразните политики на сегрегация в България, за да преосмислят учредената награда и начина, по който тя се присъжда у нас.
А на отличените горещо препоръчваме да върнат наградите си като получени съвсем незаслужено и да положат старания за промяна на политиките, така че хората с увреждания в България наистина да се радват на равнопоставеност.