Седем месеца бдения на палатка пред Парламента под надслов “Системата ни/ги убива” с „едно-единствено“ искане за РЕФОРМА В ПОЛИТИКИТЕ ПО УВРЕЖДАНИЯТА. Палаткови лагери в цялата страна, твърдят организаторите на протеста, все със същото искане, а кавичките в определението му не са нито случайни, нито по погрешка: усиленият труд на държавни чиновници, работни групи и протестиращи завърши със скоростно и по стахановски, в два последователни дни, приемане на два проектозакона – за хората с увреждания и за личната помощ – които бетонираха Системата. Политическата целесъобразност надделя над здравия разум и съвременните социални политики, за да продължи Системата да ни убива, но с повече пари. А иначе, протестът не беше за пари, а за промяна на системата, настойчиво и шумно скандираха протестиращите!!!

Атрактивността на майките (оказа се, малко на брой, но с претенция за национално представителство) и цинизмът на един политик овладяха медийното пространство до степен, в която моралните казуси на родителството и политическият популизъм заглушиха дискусията върху истинските проблеми на Системата и политиките по уврежданията. Никой не разбра какво предвиждат проектозаконите, как ще променят съдбата и ежедневието на хората с увреждания, каква ще бъде Системата, която няма да убива.

Независимо от това познатите „лица на протеста“ посрещнаха Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, Хасан Адемов, председател на социалната комисия в Парламента, неколцина депутати от ГЕРБ и Мая Манолова, национален омбудсман и основен автор на законите, на обезтревената поляна пред палатката, за да им благодарят с „хляб и сол“ (саксия с рози и топъл чай) за новите закони.

А те – новите закони – са само и единствено в подкрепа на майките и на Системата такава, каквато е в момента!

ТЕЛК-овете и техните експертни решения продължават да бъдат универсален ключ за всичко: от пенсията за инвалидност през месечните добавки (сега наречени финансова подкрепа) до синьото картонче за безплатно паркиране на автомобил. Разбира се, и за отпускане на пари за „лична помощ“, т.е. за роднините! НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО НА БЪЛГАРИЯ!

Ключово ведомство за хората с увреждания си остава Агенцията за социално подпомагане, която управлява социалните помощи и е основен крепител на Системата. Както и досега, всички плащания ще минават през нея, но вече отнесени към линията на бедност (348 лв. на месец за 2019 г.), а не към гарантирания минимален доход (75 лв. на месец) – ТОВА Е ГОЛЯМАТА ПОБЕДА НА ПРОТЕСТИТЕ! Помощ за адаптиране на жилище, на моторно превозно средство, за получаване на технически помощни средства – всичко си остава по старому – малко, недостатъчно, остаряло и не-европейско – на калпак, но със 150 млн. лв. повече за 2019 година, щедро отпуснати лично от премиера Бойко Борисов. Докога ще отказваме да се учим от грешките си? Нима с пъти повечето пари за здравеопазване ни носят по-добри здравни услуги? Същата картинка ще наблюдаваме и в политиките по уврежданията – съхранена неработеща система, която гълта милиарди и не работи в интерес на хората, за които претендира, че е създадена!

Не стана ясно кога протестиращите майки се отказаха от идеята за институционално отделяне на социалното включване от социалното подпомагане – основен фактор за смяна на системата. Същевременно обаче законът ни готви истински ведомствен разгул, който най-малко може да доведе до смяна на Системата: освен Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика, Агенция за социално подпомагане и Национален съвет за интеграция на хората с увреждания (макар никъде в закона да не се говори за интеграция, а за социално включване, приобщаване и прочее), се създават Държавна агенция за хората с увреждания“, която ще замени съществуващата Агенция за хората с увреждания (от 2021 г. – голяма реформа!!!), Съвет за мониторинг на политиките за хората с увреждания и какво-ли още не…. Гаранция за хаос и неразбории.

Националното представителство на хората с уреждания – съмнително и съвсем не в духа на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания – вече е регламентирано в закона, за да е сигурно, че Системата няма да се разпадне никога! Именно така наречените национално-представителни организации на и за хора с увреждания, които получават държавна субсидия и участват в политическия процес, бяха трън в петата на протестиращите майки, но в един момент – неясно как и защо – станаха единомишленици и бетонираха статуквото.

„България се нарежда сред малкото европейски страни, в които има закон за личната помощ“, похвали се министър Петков от трибуната на Народното събрание. Това е израз на крайна некомпетентност или нагла лъжа. Първо, разписаното в закона не е „лична помощ“ според принципите на Конвенцията, а начин за осигуряване на допълнителни приходи в семейния бюджет и „заетост“ – по-точно казано осигурителен стаж – на роднините, които полагат грижи за човек с увреждания. Потенциалните ползватели на лична помощ са разделени в 4 групи по степен на „нужда“ – от 15 до 168 часа месечно. Не е ясно още кой, как и къде ще прави оценка на „нуждата“ – да не говорим, че комбинацията от таван на часовете и ниска часова ставка обезсмисля индивидуалното оценяване. А сега да си дойдем и на основната дума: часовата ставка е отнесена към минималната работна заплата с нарастващ коефициент от 1,0 през 1,2 до 1,5. Само бъдещето ще покаже кой извън семейния кръг ще работи за тези пари. Онези, които искат да си наемат асистент извън семейството, ще трябва да направят своя избор измежду „обучени“ кандидат-асистенти, включени в общински регистър – съвършено непознат похват за осигуряване на лична помощ в държавите, където има такава. Поредно доказателство, че не става въпрос за лична помощ, а за нещо друго – български принос в политиките по уврежданията, който няма шансове за Нобелова награда. А че механизмът няма да овластява хората с увреждания и да ги направи независими от семейството, е повече от сигурно!

Онова, което беше сторено тази година, обрича хората с увреждания за години напред на досегашните изолация, зависимост (от Системата) и мизерия. Оставя ги без възможности за избор, както е било винаги и ще продължи да бъде.

Поведението на политиците се нарича ДЕМАГОГИЯ – казано на народен език, ЛЪЖА. Поведението на протестиращите се нарича ПРЕДАТЕЛСТВО, защото този филм, но със заглавие „Деинституционализация“, сме го гледали вече – закриват големи домове, за да открият в пъти повече на брой малки домчета, без нищо да се променя за хората в тях, но с гаранция за съхраняване Системата с много повече пари.