Събрали се зайчета пет,
Строили се всички подред –
Белички, дебелички,
Със ушенца като листенца,
Със очички като звездички.
И заиграли на телефон.
Първото казало кон.
Второто чуло балон.
Третото казало внуче,
Ала до петото стигнало куче!
„Куче? Куче?! Де го? Де???“….
Телефонът отиде!
Детско стихче

На 26-ти септември Център за независим живот организира конференция на тема “Колко социални са социалните политики за хора с увреждания в България? От групов етикет към индивидуален подход и подкрепа за участие на всеки човек с увреждане”. Конференцията беше с международно участие, имаше гости от Европейската мрежа за независим живот и не само. Всичко си мина по реда, казахме си каквото имахме да казваме, присъстваха хора с увреждания както от страната, така и от младежката европейска мрежа за независим живот. Само дето поканените политици и министри не дойдоха.
В днешно време, когато все по-настойчиво се говори за реформи в социалните политики, когато се мислят нови подходи, търсят се умни решения, за да се решат толкова наболели въпроси в сферата на уврежданията като бедността, ниската образователна степен, липсата на квалификация, безработицата, отчаянието и безизходицата на българите с увреждания, всеки глас трябва да бъде чут, над всяко предложение взимащите решения трябва да помислят. А какво се случва всъщност? Единствените, чийто глас бива чут от политиците, са национално представителните организации, без значение, че те не предлагат нищо ново, нищо реформаторско, а само подменят смисъла на термините и си карат кервана както те си знаят. Кучетата нека си лаят!
Уважаеми господа политици, министри, народни представители, явно много високо се изкачихте по стълбата и от там не чувате нищо, което не ви отърва. Зададе ли се Коледа или Великден, ставате едни такива мекички, пухенички и обещавате какво ли не. От споделянето на „вашия свят“ с нас, до чисто нови политики, чисто нов подход към оценката на уврежданията. Същото се случва и преди избори – обещавате и воловете и каруцата. Но през останалото време си играем на развален телефон – ние казваме деинституционализация, вие правите реинституционализация; ние казваме да се махне оценяването с ТЕЛК-комисии, вие чувате да се направи оценяването с ТЕЛК-комисии по-лесно и достъпно; ние казваме хората с увреждания не са болни и имат права, вие разбирате, че диагнозите трябва да се прецизират и грижата за българите с увреждания да се увеличи поне трикратно, по ваш тертип. Ние ви каним на конференция, да си поговорим за правата ни според Конвенцията на ООН, вие ни пращате поздравителни адреси, в които ни казвате, че в 2006 година ООН приема Конвенция за права на хората с увреждания.
Човек да се чуди, след като станете политици, оглушавате ли, IQ-то ли ви пада, когнитивните ви умения ли се нарушават? Във всеки случай атмосферата по върховете уврежда и вас, дами и господа. То бива да сте недосегаеми и глухи, бива, ама вашето на нищо не прилича! Не ви ли стигнаха последните двайсет и повече години, за да разберете, че нито вашите политики, нито тъпите съвети, които получавате от консултативния си орган в сферата на уврежданията, са читави? Ние ви каним с цялото си уважение към вас, предлагаме ви готови проекти за работещи закони, години наред ви връчваме искания, предложения, покани за диалог, а вие дори от чисто любопитство не рачите да уважите ръката ни, протегната за експертно сътрудничество. За много тъпи ли ни имате? За много висши ли се имате? Опитайте ни, бе хора! Поемете риска, слезте от пиедестала си, елате на някоя от срещите ни, може пък и да ви изненадаме. Пряко вашата система някои от нас се изучиха, дори по чужбина са учили; някои работят, даже интелектуален труд полагат; някои от нас и от политика разбират, в Европейския парламент се изказват, че и в ООН във Вашингтон са ги канили да говорят. Пред света! Ние сме уверени в своите сили, остава само и вие да снишите титаничното си Его, да ни повярвате и може и нещо добро да излезе.