Писането ми помага да изчистя емоциите си, когато съм в по-висока степен на готовност, и ми помага да разбера как да приема следващото предизвикателство в живота. И така, по това време сърцето ми е натежало от мисълта, че Коледа ще застане на нашите прагове с такава несигурност. Като родители на четири възрастни сина и вече петима внуци, празниците са акцент в нашето съвместно време. Четиримата ни синове са недалеч от Роуд Айлънд, където ги отгледахме и все още живеем. Двама живеят в Ню Йорк, единият в Пенсилвания, а другият едва ли не в съседната къща. И все пак, тук предстои да се изправим пред пандемичната реалност, че тези събития и тържества няма да бъдат възможни.
Въпреки че трима от четирите ни сина не живеят толкова далеч от нас, пътуването, за да бъдем заедно, е твърде сложно и излага всички нас на риск. Първоначално бяхме предложили да пътуваме до Ню Йорк с влак, за да бъдем заедно с две от семействата. Реалността обаче удари, когато по-ясно го обмислихме – щяхме да се изложим не само на КОВИД, но и на грип, който скоро трябва да се появи. Колко странно беше да осъзнаем, че любовта да бъдем с нашите синове и техните семейства, ще трябва да бъде отложена, за да постигнем безопасност. Никога в брака ни не ни се е налагало да вземаме такова сърцераздирателно решение. От всички подаръци в живота ми времето с нашите синове винаги е било най-важното, на което се наслаждавам. И все пак тук отново трябва да вземем това трудно, но очевидното решение е да изберем живота да бъде безопасен, вместо да рискуваме.
Живеейки в 70-те си години, заедно с мен, която се справям с два нелечими проблема, рисковете за нещастен изход са големи, ако се заразим с КОВИД. Като семейство сме били толкова внимателни и досега сме се възползвали от предимствата на безопасността. След пет месеца копнеж да се срещнем с новата ни внучка, родена през март, в Ню Йорк, синът и семейството му дойдоха до тук. Отседнаха в една конна ферма и ни посетиха през деня, когато отидохме на близкото езеро. Те се тестваха преди да си тръгнат, а ние използвахме маски. Другият син и семейството му пристигнаха преди два уикенда след карантина в Ню Йорк и първо тестване. Те дори дойдоха при нас първи, преди да посетят майката на снаха ми, за да са сигурни, че сме защитени. Другият ни син и съпругата му живеят в съседство със Суортмор, където той преподава. Не сме ги виждали вече повече от година. Надяваме се, че това ще бъде постигнато между празниците, когато те мислят да се опитат да пътуват между Роуд Айлънд и Масачузетс и да отседнат в B & B. Много се надяваме на прилично време, за да можем да прекараме времето си заедно навън.
Напомняме си, че въпреки предизвикателствата при избора на безопасност по време на семейните събирания, ние също сме в много по-добро положение от други поколения, които се справят с огнища, войни и други бедствия. Например съпругът ми намери писмо, което баща му написал на майка си по време на Втората световна война. Той споделяше вълнението си от това най-накрая да се прибере у дома, за да се срещне с първото им дете Джуди, която вече беше на 2 години. И помислете за всичко, което имаме днес, което не е съществувало преди, като Zoom повиквания, FaceTiming, Demand и т.н. Имаме много повече технологии, които да ни помогнат да се справим по-добре с тази пандемия, отколкото други поколения, които някак са преживели тези трудни времена.
Но повярвайте ми, въпреки че сме по-добре подготвени да се справим с изолацията, тъгата, самотата и болката в сърцето все още съществуват. Нека всички намерите начин да останете свързани, да останете в безопасност и все пак да намерите щастие по време на тези трудни времена. Няма да имаме онези празнични събирания, с които сме свикнали, но някой ден ще се появи тази светлина в края на тунела. И така, нека всички работим, за да можем да преживеем нашето ново нормално състояние.
Нека животът бъде добър към вас, да ви пази в безопасност и да продължава да ви помага да намерите смелост и креативни начини да поддържате връзка с близките си.
Елън Линокс Смит
Превод – Нина Жишева