Как мислите?
Когато бях в началното училище, ни учеха как да пеем на жестомимичен език за нашите коледни концерти. До ден днешен все още си спомням как да пея песничката за елена Рудолф на жестомимичен език. Причината за това беше, че двама от родителите, които посещаваха представленията по това време, бяха глухи и персоналът искаше те да се насладят на представленията по същия начин, както и другите родители.
Израснах с някои основни познания по ирландски език на жестомимията и извън пеенето, например как да ръкопляскам с размахване на ръцете, как да кажа добро утро, добра вечер и разбира се как да изписвам името си.
И все пак ми се иска да знам повече, тъй като е толкова интересно и полезно. Кара ме и да се чудя защо повече, ако не всички училища, не преподават жестомимичен език.
Родителите в Обединеното кралство наскоро подадоха петиция за въвеждане на език на жестомията във всички училища и мисля, че трябва да направим същото в Ирландия.
По времето, когато бях на възрастта, на която сега е синът ми, на нас ни преподаваха части на жестомимичен език в училище и това ме смущава защо не е по-често срещано, като се има предвид, че 13,5 на сто от населението на Ирландия има някаква форма на увреждане и много от тях са потребители на жестомимичен език.
Това е не само чудесен начин да направите училищата по-приобщаващи за деца със слухови или словесни затруднения, но това е език, който вашето дете ще може да използва до края на живота си.
През последните няколко месеца се занимавам с провеждане на часове по жестомимични знаци за възрастни, за да мога да подобря собствения си език на знаците, но като всички езици, колкото по-рано той се преподава по-добре, поради което смятам, че би било фантастично да го видя добавен към Ирландска учебна програма.
Мелиса Картън
Превод – Нина Жишева