Всички знаем каква е социалната система в България и най-вече в областта на хората с увреждания. За съжаление, тя не е само куца. Системата е дотолкова изродена и опорочена, че както една повредена мелница, мачка и обезобразява всеки, който попадне в хищната й паст. Затрива човешки животи, убива умението да мислиш и мечтаеш, унищожава надежди.

За щастие, обаче, сред нас все още има и такива едни системоустойчиви и чепати хора, които я изненадват тая система и я правят за смях. Това, което искам да кажа е, че има светлина в нашия тунел, въпреки системата.

Бих искала да започна да ви срещам с такива … пичове! Те са едни от нас.

Та, да започнем с Пламен. Запознайте се!

Пламен Иванов Генов, от гр. Стара Загора на 33 години

Роден съм в гр. София, отраснал съм в гр. Луковит в дом за деца лишени от родителски грижи. Там завърших и средното си образование – икономист-счетоводител. В момента съм в гр. София за 5 месеца, на стаж в Информационното бюро на ЕП. Живея в гр. Стара Загора в общинско жилище със съпругата си. Работя в РЗИ – Стара Загора като главен специалист от февруари 2011 г.

  • Какъв опит имаш в областта на уврежданията?

Откакто се помня съм сред хора с увреждания. Имам много приятели с увреждания, както и без, но това е друга тема?

  • Бил ли си в институция и, ако да, как се чувстваше там?

Израснах в институция. На 3 годишна възраст съм настанен в Дом за момичета и момчета гр. Луковит. След като завърших средното си образование бях преместен в Дом за възрастни с физически увреждания гр. Стара Загора. Чувството ли, чувството не може да се опише и не препоръчвам на никого да му се налага да го изживее. Институцията е като кошер, но не пълен с мед, а с лайна. Съжалявам за нецензурния израз, но това е мнението ми.

  • Как научи за независимия живот?

За него нищо не съм научавал, аз винаги съм бил независим в действията, в живота си и в мисленето си.

  • Има ли някоя определена част от философията за независим живот, която да представлява определен интерес за теб?

Интересите са ми много, но най-много се вълнувам от образованието, не мога да се побера в кожата си, как хората с увреждания са ограбени от държавата, като не им се позволява да се образоват спокойно и после да са конкурентоспособни на пазара на труда, това ме влудява, за това, ако ще се говори за независим живот, първо трябва да се говори за образование. От това зависи до колко ще е независим живота на един човек.

  • Кой е оказал най-съществено влияние върху теб в областта на уврежданията.

Не го разбирам този въпрос и не знам как да отговоря.

  • С кое свое постиженията си най-горд/а?

С много неща се гордея, но най-много съм горд със себе си, че имам възможността да помагам на хората, въпреки ограниченото им виждане, че като съм с увреждане съм непълноценен.

  • Най-любимата ти сентенция (мъдрост)?

Няма начин да няма начин!

  • Кое те кара да се събуждаш сутрин?

Предизвикателството на новия ден, шанса да видя нови неща и да срещна интересни хора.

  • Какво правиш в свободното си време, когато не работиш?

Обичам да ходя на кино, да се забавлявам с приятели и да си играя на компютъра, а когато не излизам, обичам да пия уиски с пура в ръка и да разговарям със съпругата си за най-различни неща.

  • Кого би поканил на вечеря, ако имаш такава възможност, кои биха били твоите идеални гости?

Идеалните гости са моите приятели, с които имам какво да си кажа, без да ми се налага да лицемернича и да гледам лицемерни физиономии.

  • Какво би посъветвал младите хора с увреждания?

Да са напористи и да не позволяват някой да им казва какво да правят и как да живеят. Живеем във времена, в които говорим за права, ако сам човек не си извоюва правото да е свободен, винаги ще се намери някой, който да знае по-добре от него, кое е най-добро за него. Малко се увлякох