Да се запознаем с

Людмила Борисова, накратко Люси

Възраст – 38, не ги крия

от Стара Загора

Какво те свързва с областта на уврежданията?

Ами самият живот, факта, че съм с увреждане, няма начин да не съм свързана. Имам приятели и колеги, с и без увреждания.

Бил/а ли си в институция и, ако да, как се
чувстваше там?

Дали съм била… все още съм… цял живот съм била, като за известно време бях на квартира, спомените ми са много лоши и не желая да се връщам назад. Наложи се да се върна в институцията, в която израснах като дете, от която ме гонеха без някаква алтернатива за жилище. Предлагаше ми се една единствена възможност – Домът в Качулка Сливенско или… се оправяй сама… точно така беше. А да не казвам какви лоши моменти изживях, когато завърших средното си образование

Как научи за независимия живот?

Винаги съм била бунтарка, още като дете. За независимия живот научих от едно попаднало в мен списание, от тези зелените бюлетини, които почнаха да излизат, стана ми интересно и в писанията видях много неща, които не бях осъзнавала. (Предполагам става въпрос за бюлетините, които ЦНЖ издаваше – бел. моя)

Има ли някоя определена част от философията за
независим живот, която да представлява определен интерес за теб и, ако да, коя?

Да, има и това е, че ми се отвориха очите, осъзнах колко невежа съм била в някои отношения. Най-ми харесва частта, в която се акцентира, че въпреки увреждането, животът трябва да се живее така, както ти намериш за добре.

Кой или какво е оказал/о най-съществено
влияние върху теб в областта на уврежданията?

Нека да не ми се сърди Капка, но за мен тя  е пътеводител в тази област и то в добрия смисъл,  след това се появи Коко (който вече не е сред нас, за мое най-голямо съжаление), както и Митко, а също и Ваня Пандиева. Но благодарение най-вече на Капка, за която страшно много се радвам, че се появи в живота ми, ОТВОРИХА МИ СЕ ОЧИТЕ, видях света по различен начин, прегърнах идеята за независимия живот, защото идеално пасваше на характера ми…

С кое свое постиженията си най-горд/а?

Ами например, че в екип с прекрасни хора, работих по оценката на асистентските услуги, чувството е хубаво да допринесеш с нещо, макар и малко. За други постижения по такива не се сещам, но си имам своите собствени малки постиженийца – като например да изкатеря Рила и да видя езерата , да видя скалите на Метеора, черепишките скали (някои от местата видях благодарение на най-добрата си приятелка  А. и нейния брат). За мен е постижение да виждам и правя красиви смислени неща.

Най-любимата ти сентенция (мъдрост)?

Ами не бих казала че имам точно определена любима сентенция, но се сещам за една, която ми харесва: Не ти трябва безценен камък при верен приятел.

Кое те кара да се събуждаш сутрин?

Мисълта, че и днес ще допринеса с нещо от себе си.

Би ли споделил/а една своя голяма мечта?

Няколко са: Искам собствено жилище, да пътувам в непознати и далечни страни и да катеря височини.

Какво правиш в свободното си време, когато не
работиш?

Обичам да ям пуканки и да гледам филми, филмоманка съм. Обичам пътищата и ми харесва да се возя със скутера и да карам, просто така J, както и да излизам с приятели. Обичам да играя табла или се занимавам с писанки по отношение на достъпността, че ми е болна тема… и понеже обичам да правя тези неща, това правя .

Кого би поканил/а на вечеря, ако имаш такава
възможност, кои биха били твоите идеални гости?

Ами всеки, с когото ще ми е приятно да си бъбря, да си пийвам ракийката и да се смея J или да говорим pа интригуващи теми

Какво би посъветвал/а младите хора с
увреждания?

Бих ги посъветвала да отстояват правото си, защото един ден няма да се осъзнаят и като се огледат, ще са вече на 40 години, а няма нищо да са направили за себе си и тогава ще дойде … депресията, осъзнаването, че животът е минал в чакане…чакане, някой друг да прави вместо теб