(преглед на становищата по предложените промени в Закона за личната помощ)
Преди малко повече от месец, на 19 януари 2022 г., Виктория Василева (от ПП „Има такъв народ“) и група от още 19 народни представители внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ (ЗЛП). Оттогава становища по предложенията изразиха министърът на финансите, министърът на труда и социалната политика, омбудсманът, КНСБ, Центърът за независим живот (и група активни хора с увреждания), сдружение „Общност мостове“, националната гражданска инициатива „Системата ни убива“.
Прегледът на изразените становища разкрива две важни тенденции:
1) съществува единодушие – въпреки различното тълкуване на принципите на личната помощ от заинтересованите страни – по отношение на най-важните проблеми на хората с увреждания у нас
и
2) има огромна необходимост от задълбочен обществен дебат за смисъла на концепцията за независим живот като цяло и на личната помощ в частност.
1.
В изразените становища няма нито едно, което да не се съгласява с мотивите на вносителите за проблемите на хората с увреждания, които изискват законодателни промени. Нещо повече – всички изразени становища доразвиват и предлагат допълнителни аргументи в подкрепа на тезите на вносителите на законопроекта. Например, сдружение „Общност мостове“ изброява систематично актуалните проблеми на хората с увреждания у нас, които включват: възможност за независим живот, достъп до образование, до пазара на труда, до качествени здравни и социални услуги и др.
В изразените становища няма никакво колебание, че е крайно време да се прекрати порочното „обвързване с компрометираната ТЕЛК система“ (мотив на вносителите) с процедурата за лична помощ. Но становищата не наблягат само на това какво не бива да се прави повече, но и предлагат конструктивни решения: „личната помощ да се определя спрямо индивидуалните потребности на човека с увреждане от такъв вид подкрепа, да не е обвързана с процент от експертното решение на ТЕЛК, тъй като всички сме наясно, че ТЕЛК не оценява адекватно възможностите на хората с увреждания и техните потребности“ (из становището на сдружение „Общност мостове“). Това предложение е в съответствие с искането на вносителите „да се прилага индивидуален подход при определяне на необходимата подкрепа“ и не среща съпротива от нито едно изразено становище.
2.
Единодушието за съществуващите проблеми обаче не означава подкрепа за внесения законопроект. Според КНСБ, „с предоставения ни за мнение законопроект проблемите при прилагането на механизма Лична помощ далеч не се решават“. Центърът за независим живот смята, че „тези предложения не са достатъчно осмислени и няма да допринесат до заявените от вносителите цели“. Освен това предложението „създава предпоставки за връщане към философията на медицинския модел на уврежданията“ (из становището на омбудсмана). От „Общност мостове“ обобщават, че „предложените промени по текстовете не носят стойност по отношение на постигането на основните цели на закона (…) цялостно предложенията в законопроекта за изменение и допълнение на ЗЛП са необосновани, необмислени и прибързани, без аргументите, които би дал един детайлен анализ. Не се следва визия, в която един модерен закон се развива на базата на опита по прилагането му. Колкото и консервативна система да е законодателството, един подобен закон, който е част от система, би трябвало да отразява промените в средата, обществото и динамиката в развитието на социалната система“.
3.
Какви се резервите към внесения законопроект? Нека се спрем на 4 основни теми, на които становищата отделят най-голямо внимание: 1) какъв е обхватът на ползвателите на лична помощ; 2) каква част от материалната подкрепа за децата с увреждания ще отива за лична помощ; 3) колко би струвало приемането на промените и 4) социална услуга ли е личната помощ.
Първо, становището на вносителите е, че има „твърде рестриктивно и необективно ограничаване на кръга правоимащи лица“ и затова предлагат ползвател на лична помощ да „е физическо лице с установено трайно увреждане, спецификите на което по вид и степен, обуславят невъзможност или значителни ограничения в способността на лицето за самостоятелно обслужване в ежедневието“. В изразените становища на МТСП, МФ, КНСБ обективно се посочва, че това ще увеличи ползвателите по закон на 670 000 души с трайни увреждания или всички хора с ТЕЛК решения. Това противоречи на заявеното становище за прекратяване на порочното „обвързване с компрометираната ТЕЛК система“ и оставя за пореден път на заден план индивидуалната оценка на потребностите. Тук най-категоричен в мнението си е Центърът за независим живот като определя Закона за лична помощ като „механизма на овластяване на хората с увреждания, (…) основан на идеята, че не всички хора с увреждания са готови да поемат отговорността да управляват личните си асистенти. Именно затова на механизма не се гледа като на универсален инструмент за задоволяване нуждите от асистентска подкрепа на всички хора с увреждания, а само на активните от тях. За всички останали вече има и други възможности в Закона за социалните услуги“.
Второ, вносителите предлагат да отпадне сега съществуващият праг (от 380 лв.) на максималната сума от помощта по чл. 8д от Закона за земейни помощи за деца (ЗСПД) за деца с трайни увреждания (в размер на 930 лв.), която може да се използва за лична помощ. Предложението среща категоричен отпор, защото приемането му би ощетило децата с трайни увреждания и техните семейства, които в момента имат право сами да решават по какъв начин и за какви цели да използват тази материална подкрепа. Според „Общност мостове“ такава промяна е „абсолютно недопустима“, защото може да изправи семейства пред невъзможния избор между лична помощ или терапия. Според становището на МТСП, приемането на тази поправка може да доведе до там, че семействата на най-уязвимите деца (с над 90% степен на увреждане) да „бъдат принудени“ да върнат предоставената им по чл. 8д от ЗСДП помощ отново на държавата за заплащане на лична помощ по ЗЛП. Омбудсманът също смята, че приемането на тази поправка и използването на тези средства „изцяло за трудово възнаграждение на асистентите, създава предпоставка за нарушаване на правата и интересите на семействата с деца с увреждания, нуждаещи се от лична помощ“. Казано директно, това предложение на вносителите показва добра воля да се намерят средства за асистентите по механизма лична помощ, но по неприемлив начин. А че има нужда от финансови ресурси, показват изчисленията от следващата точка.
Вносителите предлагат и оставане в полза на човека с увреждане добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, срещу което се противопоставят МФ – „по експертна оценка, необходимите допълнителни разходи, произтичащи от предложените промени, свързани с разширяване обхвата на хората с увреждания (…) както и отмяна на преотстъпването на средствата от добавката за чужда помощ (…) възлизат на 800 милиона лева“, КНСБ заявява по въпроса „тази добавка е целева и ако лицето с увреждане ползва механизма лична помощ, то трябва да подпомогне общината доставчик на лична помощ, по подобие на помощта по ЗСПД“, а Център за независим живот директно заявява, че „с влизането в сила на закона за лична помощ няма нищо по нормално от това тази добавка да отпадне, защото в противен случай изпадаме в ситуация на двойно финансиране – нещо абсолютно незаконно и неприемливо – на една и съща услуга“.
Трето, становището на омбудсмана изразява положително отношение към предложението на вносителите „ползватели да бъдат всички нуждаещи се, а не само тези, получаващи добавки за чужда помощ“ и за „увеличаване на часовете за ползване на механизма и обслужване през определени часове в почивните дни”. Но според становищата на Министерството на финансите и на Министерството на труда и социалната политика, увеличаването на обхвата на ползвателите (които да достигнат от 44 400, които в момента са заявили в самооценката си необходимост от лична помощ, до 60 000 души) и на максималния брой часове за лична помощ би струвало 105 млн. лв. на месец или 1,3 млрд. лв. на годишна база. Това означава, че ако предложението бъде прието, биха били необходими допълнителни 880 млн. лв. за бюджета за 2022 г. за лична помощ. Разбира се, финансовите аргументи са важни, но не могат да бъдат единствен мотив, когато става въпрос за човешки права. И така стигаме до трета точка, която е свързана със смисъла на личната помощ в системата от публични политики за интеграция на хората с увреждания.
Четвърто, според КНСБ, „мястото на всички видове социални услуги, а личната помощ е точно такава услуга, е в Закона за социалните услуги“ и затова „КНСБ се въздържа от подкрепа“ на законопроекта. Според МТСП обаче, „механизмът лична помощ не е форма на социална услуга“, а както вече отбелязахме в становището на ЦНЖ тази теза се доразвива, като се настоява, че „не всички хора с увреждания са готови да поемат отговорността да водят независим живот и да управляват личните си асистенти. Именно затова на механизма не се гледа като универсален инструмент за задоволяване нуждите от асистентска подкрепа на всички хора с увреждания, а само на активните от тях“. Тази позиция е в унисон със становището на МТСП, което определя „увреждането“ като „комплексно явление, което е резултат от взаимодействието на здравните проблеми и уврежданията, които хората имат, и физическия и социален контекст на околното среда, в който осъществяват живота си“. Министърът на труда и социалната политика смята, че този възглед за увреждането все още не е достатъчно застъпен в българската реалност и затова настоява, че стартиралата реформа в областта на правата на хората с увреждания ще доведе до „осъвременяване на оценката на потребностите по модела на функционирането, в това число и на възможностите тя да не е пряко обвързана с прилагания към момента медицински модел“.
4.
Кои са перспективните ходове? Законът за личната помощ бе приет през 2018 г. след остри социални протести и, макар че много политици декларираха, че законът е изготвен „под натиска на улицата“, „с популистки мотиви“ и „набързо“, в общността на хората с увреждания за нуждата от такъв закон се говори поне от 1997 г. насам. Компромисите при изготвянето и приемането на закона не целяха предприемането на системни и дългосрочни мерки, които да допринесат за устойчивата социална, трудова и гражданска интеграция на хората с увреждания, а краткосрочен политически ефект, който да намали напрежението около протестите. В резултат на това приетият закон не срещна радушна подкрепа нито сред различните групи на хората с увреждания, нито сред експертите. През пандемично и политически турбулентната 2020 г. в Народното събрание бяха прокарани поправки в ЗЛП, без да има задълбочено обществено обсъждане, анализ на прилагането на законодателството и качествена оценка на въздействието. В обществото остана обоснованото предположение, че промените се правят единствено с финансови аргументи, без да се зачитат правата и интересите на хората с увреждания. Това предизвика усещане за силово налагане отгоре на нормативна регулация, противно на всички принципи на доброто управление. Тази агресивна, и преживявана от представители на гражданското общество като репресивна, законодателна практика обяснява и акумулираната енергия за реванш, на която израз дава предложението за промени, внесено на 19 януари от Виктория Василева и група народни представители.
Но как замяната на една лоша законодателна практика с друга лоша практика може да помогне на обществото по принцип или на хората с увреждания, ако мислим за конкретния случай? Законът за личната помощ изначално беше орязан заради липсата на обществен дебат по темата, анализ на нуждите на целевите групи, системен анализ на публичните политики за хората с увреждания. Наложените силово промени през 2020 г. за втори път орязаха принципите на доброто управление. Настоящият проект е предложение за трето орязване. За да не се окаже законът къс и след третото рязане, е важно да започнем обществен разговор за това какъв е общият интерес при интеграцията на хората с увреждания, уважението към личността, зачитането на човешкото достойнство, изграждане, възстановяване и поддържане на връзките на хората с увреждания в обществото, така че да могат да водят свободен и независим живот.
5.
Позицията на Центъра за независим живот е, че личната помощ не е социална услуга. Личната помощ не е и чужда помощ. Личната помощ е механизъм за овластяване. Всеки човек, включително и хората с увреждания има своя потенциал, таланти, опит, експертиза, знания, възможности. Едни политики, които затварят и изолират хората с увреждания, които не работят системно, дългосрочно и последователно за изграждането на връзките на хората с увреждания с общностите и обществото, произвеждат консуматори на социални помощи и услуги, а не инвестират в пълноценното разгръщане на обществения потенциал. В този смисъл личната помощ е механизъм за компенсация на дефицитите в средата. Личната помощ е еднопорядкова с рампите, асансьорите, помощните средства, електронните устройства и е инструмент за възстановяване на връзката на човека с увреждане с местните образователни, граждански и професионалните общности, а не заместител на тези общности. Ето защо и личният асистент трябва да е инструментален спрямо човекът с увреждане, а не човекът с увреждане да е само повод за заетост на личния асистент. Дори и този асистент да е най-близък роднина.
ЦНЖ и група активни хора с увреждания
„Проектът “Включеност и увреждания” се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 134 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект “Включеност и увреждания” е “да генерира методика за наблюдение на политиките по уврежданията, която да дава – по обективен и научно обоснован начин – доказателства за целесъобразността на определени политики”“.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за независим живот и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.