Да поставиш на първо място потребностите и нуждите на хората с увреждания!
Дните от 21 до 23 април тази година бяха по-различни. Ще се питате защо, при условие, че не е станало катастрофа, нямаше национален протест, не е имало някакви природни катаклизми. Да, така е, но все пак за една не малка част хора с увреждания и участници в това събитие, тези дни бяха необикновени. От 21 до 23 април за първи път в България се проведе т. нар. ТОМ България.
Няма как да не споменем каква беше неговата цел, защото тя се различава много от начина, по който се прави социалната политика у нас. Това е събитие, в което на едно място се събират хора с и без увреждания, с една задача – да променят света на хората с увреждания. Създадоха се 6 екипа, кой от кой по-различен и уникален. Участниците бяха от 7 годишни до 50+ – дизайнери, проектанти, ИТ специалисти, хора с увреждания, инженери – все хора с големи сърца. Като цяло имаше една пъстра палитра от участници, както трябва и да бъде. И тяхната задача беше да създадат прототип, по зададено предизвикателство от самите хора с увреждания, защото те са тези, които могат да кажат реално какво им трябва. Така спрямо индивидуалните потребности на човека с увреждане, различните специалисти трябваше да намерят решение на нещо, което ги затруднява в тяхното ежедневие, и то в рамките на 72 часа.
Търсеха се решения на задачи от това да се създаде устройство за разчитане на банкноти, което да подпомага ежедневието на незрящи хора; през измисляне на удобно средство за по-голям комфорт при седене в инвалидна количка; до създаване на инвалидна количка за един малък принц, който да може да стои в една и съща количка седнал и изправен. На пръв поглед това са неща, които реално погледнато в чужбина вече са намерили решения. Но тук в България, социалната политика и техническите помощни средства за хора с увреждания са еднакви за всички и много рядко се съобразяват с индивидуалните им потребности.
Това е едно от малкото събития, в които реално се търси мнението на хората с увреждания за решение на техните проблеми. Нашите управници спокойно могат да се учат от него и да си извлекат поуки от събития от този вид и да спрат да правят социална политика, в която всичко е за всички, независимо от какво имаш нужда.
Сигурна съм, че от това събитие много хора излязоха с желание наистина да променят света, защото когато на фокус в приобщаването в общността се поставят индивидуалните потребности на хората с увреждания, то всичко е възможно. Затова искаме да изкажем благодарности на организаторите на ТОМ България, че за първи път направиха нещо подобно и се надяваме, че няма да е последното. За съжаление промяната в социалната политика за хора с увреждания няма да стане за 72 часа (макар че може и да може при проявена воля), но все пак ви предизвикваме да се опитаме и да се борим за промяна на политиките.