Заедно с нашите приятели и домакини от Хлебна къща – София и други приятели от квартала се събрахме да месим хляб. В тази инициатива, част от КвАРТал Фест 2017, се включиха участници на възраст от 9 до 60 г., с и без увреждане, някои с богат опит в месенето, а други с по-малък. Но това нямаше никакво значение, защото в това, което правихме не опита имаше значение, а дали може да правим нещо заедно, въпреки различията си.
Да ви кажа честно много добре ни се получи омесването – буквално и преносно. Разбъркаха се хората и никой не гледаше дали този до него е на количка, незрящ, пенсионер или дете, всички бяхме равни. Омесихме и едни прекрасни съставки и получихме тесто. Започнахме с представянето на това с какво всеки един от нас е уникален спрямо другите. Получихме много отговори, които отново сами по себе си бяха много необикновени – някои от нас бяха различни, защото нощно време стават като Батман и се опитват да направят света едно по-добро място за живеене, други са уникални, защото са влюбени в човека до себе си въпреки увреждането му или защото като влезнем в стаята просто с присъствието си озаряваме и правим деня на другите хубав или защото както казаха най-малките ни участнички понякога много ни мързи. Разбира се, за да имаме хляб към него е необходимо да прибавим задължително няколко съставки. Не, това не е само сол, захар и закваска. Към нашите уникални хлебчета добавихме малко мързел и нерешителност, което играеше ролята на сол, но и които ни определят като личности. Разбира се, не може без много усмивки, разбирайте захар. Към тях добавихме още много упоритост, много въпроси с техните въпросителни, за това как да направим света около нас едно по-приобщаващо място и приемащо различията.
Но знаете ли какво? Точно тези различия ни помогнаха да направим едни уникални хлебчета като нас самите.
