На 17 януари 2012 г. Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решението си по делото „Станев срещу България”. Решението е окончателно.
То е голям успех в битката за защита на правата на хората от най-обезправените групи в България, тези с психични разстройства и интелектуални затруднения, поставените под запрещение, настанените в институции. Това е победа на невидимите хора.
Държавата ще трябва да предприеме сериозни стъпки за промяна, която наред с регламентите за дееспособност, поставяне под запрещение и други ограничителни “мероприятия”, трябва да помисли за достъпни жилища и достъп до образование, за лична помощ и овластяване на хората с увреждания, за да не се редят на опашки за настаняване в социален дом. “Защитените” и “наблюдаваните” жилища не са панацея за закриване на институциите и лесно могат да се превърнат в мини домове, които с нищо няма да бъдат по-добри от огромните изолатори, заради които държавата трябва да се “защитава” в Страсбург.
Реална деинституционализация ще има тогава, когато всички публични услуги станат достъпни за хората с увреждания – физически и като приемане, когато нуждаещите се от постоянна подкрепа имат достъп до лична помощ и професионалисти по техен собствен избор. Така повелява чл. 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Повече информация межете да намерите на сайта на Български хелзинкски комитет или да гледате запис на предаването “Неделя по 3” на БНТ. За ваше улеснение тук може да видите часта от предаването, посветена на темата.