От вчера аз просто не мога да се осъзная от щастие и кеф! Сбъдна се детската ми момичешка мечта – дочаках Го! Дочаках Рицаря! Ей, истина било, че по и около Коледа се случват чудеса! Явно съм била много послушна и то не само през цялата минала година, ами сигурно са ми се събрали десетина послушни години, че да получа такъв подарък – рицар! Ри-цар! Не знам дали вие осъзнавате дълбокото, приказното, вълшебното, магичното значение на този факт, но аз наистина не знам на кой свят се намирам! Минчо Коралски, ох, пардон! Сър Минчо Коралски! Ма, то е почти като рицарят Ланселот! Като рицарят Лъвското сърце! Като сър Елтън Джон! Като лорд Евгени Минчев!

Долу ръцете, момичета! Първа си заплюх рицаря Минчо!

То и рицар не се става току така! Добродетели си трябват, геройски дела, някоя и друга утрепана поне деветглава ламя. Не ми казвайте, че Минчо няма добродетелите! Как да ги няма?! Какви са добродетелите на рицаря?

„Рицарските доблести —

  • мъжество (pronesse)
  • вярност(loyauté)
  • щедрост (largesse)
  • благоразумие (le sens, в смисъл на умереност)
  • изтънченост при общуване, вежливост куртоазия (courtoisie)
  • чувство за чест (honneur).“[1]

Та, първо – мъжество. Забравихте ли с какво мъжество сър Минчо защити правата на българите с увреждания пред Комисията на ООН през септември? Повече мъжество от това, здраве му кажи!

Второ – вярност, като лоялност, разбира се. Как да не е лоялен рицар Коралски? На което и правителство да е на власт, той все му е лоялен. Но най-лоялен е на НСИХУ и на старото статукво. Не само е лоялен, но по-добър пример за лоялност в днешни дни надали ще намерите.

Трето – щедрост. Сър Минчо ли не е щедър?! Щедър е не, ами оттатък е минал. Кой дава по 20-25 хиляди за започване на бизнес на хора с увреждания от дъжд на вятър? Ъ? Кой похарчи два милиона за регистъра? Ъ? Е, не вършел работа. Хайде холан, капризи сега!

Четвърто – благоразумие. Ооо, сър Минчо ли не е благоразумен? Как иначе щеше да остане директор на една неработеща агенция години наред, ако не беше благоразумен, кротък и послушен?

Пето – изтънченост при общуване. Това изобщо няма да го коментирам. Всички знаем глуповатата изтънчена усмивчица на рицар Минчо, когато стане въпрос за технически помощни средства и реда на отпускането им.

И шесто – чувство за чест. Виж, тази му добродетел не мога да му я коментирам, щото в България напоследък чест няма и нямам критерии за сравнение. Но няма да му връзваме кусур на рицаря за една добродетел сега. Да ни е честит! Явно и без чувство за чест става.

Като дете четох книгата Дон Кихот. Та, там прочетох, че един рицар трябва да си има никнейм и дама на сърцето. Никнеймът му трябвало да е така избран, че да говори най-много за рицаря и неговите геройство. Аз избрах за нашия нов рицар името – Минчо, Рицарят на изгубената чест.

Колкото до дамата на сърцето му – просто съвсем скромно предлагам себе си – милейди Нина. Да има за какво да се сражава този наш дългочакан рицар в бъдеще. И кърпичка ще си избродирам.

 

Из сърдечните трепети на Милейди Нина

[1] Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80#%D0%A0%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8