По повечето сведения и статистика, уж бракът ни вече трябваше да се е влошил. В семейството ни има дете с увреждане? Съпруга с хронично заболяване? Съпруг с кариера в една от най-стресиращите професии? Мнозина очакваха, че ще се провалим. Всъщност картите бяха раздадени така, че да се провалим. Но ние не се провалихме и няма да се провалим!
Между удара на диагнозата на хронично сърдечно заболяване, през ампутацията на Кали, ежедневния режим, който трябва да спазвам за диабета си, до простото управление на живота в този недружелюбен свят за Кали – стресът е огромен. Не е чудно, че родителите на деца с увреждания изпитват непосилно количество стрес и напрежение – включително и брака им. Но този натиск не ни разкъса. Всъщност точно обратното – сближи ни още повече.
Когато Кали беше диагностицирана с Tetralogy of Fallot[i], потърсихме опора един в друг. Именно неговата ръка държах през дългите 8 часа , в които оперираха детето. Моите ръце го поеха при гледката на малката, когато ни изписаха от интензивното детско отделение.
Когато Кали беше откарана отново в операция заради ампутацията си, Джеймс прегърна и ми позволи да вия от болка. Именно аз го успокоих, че тя ще бъде наред и можем да направим това заедно, независимо какви препятствия ще бъдат поставени на пътя ни.
Когато Кали беше подложена на последната й операция на открито сърце, Джеймс падна на коленете в краката ми. Ръката му здраво ме държеше, за да не се строполя. Именно Джеймс ме покри с одеяло посред нощ, когато се събуди в болничната стая. Именно той се грижеше а това да се храня, да си слагам инсулина и да почивам, докато нашето момиченце се възстановява в леглото до нас.
Но най-големият дар, който Кали ни даде, е не това, как нейните увреждания са ни събрали, а това, как са ни насочили към света. Взаимоотношенията ни се затвърдиха в несгоди, които преодоляхме. Заедно.
Всеки път, когато държахме ръце в чакалнята, докато Кали имаше процедура.
Всеки път той изтриваше сълзи от лицето ми.
Всеки път, когато си проправяхме пътища в застрахователната система.
Всеки път, когато работехме с Кали, за да й помогнем да направи първите си стъпки с новата си протеза.
Всеки път, когато сме се сривали от изтощение в края на дълъг и труден ден.
Всеки път, когато той ще ме разсмива, опитвайки се да смекчи настроението в лекарския кабинет.
Всеки път, когато правехме терапиите на Кали с нея.
Всеки път, когато Кали достигаше крайъгълен камък.
Бихме преодолели всяко едно препятствие.
Във всеки от тези моменти изпитвах огромна благодарност да имам такъв невероятен партньор. Бракът много време може да бъде оспорван от допълнителните изисквания, които идват от родителството на дете с увреждане. Нашият това беше повдигнато и заздравен. Ние се бяхме изправили срещу света и щяхме да направим всичко по силите си, за да създадем невероятен живот за нашето малко семейство. Светът може да хвърли огромни препятствия по нашия път, но ние ще направим всичко възможно да преодолеем всяка една.
С кураж и доброта.
Заедно.
[i] Вродена сърдечна малформация – бел. преводача
Джейми Клайн
Превод – Нина Жишева