Публичните политики – между про-зрачността и при-зрачността

Дебатът на тема „Публичните политики у нас – между при-зрачността и про-зрачността” уцели болно място след серията скандали в държавата, свързани с възнагражденията в държавната администрация по формулата малка заплата – много доплащане и то при съмнително качество на работата им. Едва ли трябва да си политолог, за да поставиш диагноза на общественото състояние: криза на доверието във властта, в начина, по който се управляват и разпределят обществените пари. Тя идва от липсата на прозрачност и имитацията на отчетност  – факт, за който Центъра за независим живот и неговите партньорски организации – Институт за модерна политика, Български хелзинкски комитет и Български център за нестопанско право – говорят отдавна в кампанията „Системата куца”. Показахме как безотчетно се харчат държавни субсидии с претенцията, че се правят социални политики.

Разбулихме лишената от прозрачност и резултатност работа на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ). И стигнахме до края, а именно да предложим за обсъждане методика за мониторинг на НСИХУ, която би била приложима и по отношение на други консултативни съвети и публични институции.  

Залата на достъпния хотел „Кристал палас“ беше пълна. Хора с увреждания от различни градове на страната бяха видимо заинтригувани от въпроса как става така, че  политиките „за тях се правят с тях“ (европейското мото „Нищо за нас без нас“ е основният аргумент за ролята на национално представителните организации на хора с увреждания), а средата си остава недостъпна, количките им са стари, нямат лична помощ… Добър знак на признание за свършената работа беше присъствието на застъпници за добро публично управление от Програма „Достъп до информация“, от Института за развитие на публичната среда, от „Европейско общество за човешки права” – все организации без пряко отношение към уврежданията. За наша изненада събитието беше удостоено и от представители на НСИХУ, макар и без предизвестие. Явно осветляването на инак „законната“ им дейност ги беше поизнервило. Дискусията откри Капка Панайотова от Център за независим живот. Тя подчерта, че „системата куца” не само в областта на уврежданията и че доверието в обществения договор управляващи – граждани у нас се изчерпва. „Оказва се, че не винаги законното е легитимно”, каза Капка по повод законно вземаните бонуси, които обаче скандализираха обществеността. По този начин темата „Публичните политики – между ПРО-ЗРАЧНОСТТА И ПРИ-ЗРАЧНОСТТА” става особено актуална за проследимостта на работата на всички държавни институции и свързаните с тях структури. Капка изрази радостта си, че сред присъстващите има и представители на много институции и граждански организации, които не са свързани директно с хората с увреждания. 

Първата обсъдена тема бе „Публичността срещу публиката”. Водеше я Емил Георгиев от Института за модерна политика, а принос към нея имаха юристът Атанас Славов от Българския център за нестопанско право и Илия Джамбазов – представител на гражданско движение от Пазарджик. Основният акцент тук бе върху въпроса за легитимността – кой е представителен всъщност – този, който има определен брой членове, или този, който има идеи за важните в момента политики. Атанас Славов отправи предизвикателство към съдържанието на думата представителство: „Къде да поставим акцента върху „аритметичното или съдържателното разбиране за тази дума”, попита той. „Експертизата и легитимността нямат връзка с бройката”, заключи юристът. Илия Джамбазов – представител на регионална гражданска организация цитира факти, говорещи за липсата на механизми за контрол върху управлението в гр. Пазарджик. „Единственият начин да контролираме работата на кметовете и общинските съвети е веднъж на четири години – чрез изборите”, каза той и подчерта, че никога не е използвана възможността за местни референдуми, каквато  законът дава. 

Вторият дял от дискусията бе наречен „Добро управление, по-добро управление, най-добро управление”, воден от Станимир Кискинов и Ивилина Алексиева от ИМП. Идеята на интерактивния модул бе да се проследи механизмът на доброто управление и необходимостта от нарочни бюджети за отделните консултативни органи. Ако четирите компонента на всяко управление са ресурс – дейност – продукт – резултат, то как се прави връзката между тях? Въздействие върху резултата всъщност оказват и трите компонента, започвайки от ресурса, което доказва необходимостта от него. Точно във връзка с тази тема започна и бурна дискусия в залата, породена от въпроса „Води ли до резултат дейността на НСИХУ?”. Господата Долапчиев от Съюза на слепите и Велчев от Съюза на ветераните от войните яростно защитаваха тезата, че съюзите им са представителни и легитимни. Атанас Славов репликира, че щом отново се вадят доказателства за представителство, а не за резултати – същността на спора е изместена. Докато НСИХУ не дава ясни и категорични резултати във вид на политики и качествена работа – неговата дейност остава призрачна. Представителят на МТСП – г-жа Харизанова – „защити“ Съвета, като поясни, че през него минават за съгласуване всички важни документи, свързани с политиките за хората с увреждания. Във въздуха още по-тежко увисна въпросът: „Защо тогава политиките са калпави?“ 

Дискусията продължи с темата „За парите и пиратите”, водена от Ралица Величкова от БЦНП с основен панелист Капка Панайотова. Ралица изнесе факти, свързани с непрестанно намаляващите средства за НПО, които правителството разпределя чрез конкурс за сметка на онези, които се дават като директни субсидии. Този процент пада до 0 в бюджет 2012 – факт, който още повече задължава юридическите лица с нестопанска цел да имат ясна и смислена стратегия за харчене на парите и още по-ясна отчетност. Капка Панайотова, заяви, че в обществото остава усещане за разпределяне на някакви пари чрез „завера”. „След като организациите, влизащи в състава на НСИХУ са субсидирани с 5 млн. лв., а резултат няма – усещането е точно такова”, подчерта тя и призова „да не гледаме на парите като номинал, а като резултат”. Капка даде за пример шефката на НЗОК, която е вземала големи бонуси и това щеше да е нормално, ако тази структура имаше добър резултат. Вместо това тя се превърна в пример за лошо управление и злоупотреби и точно затова бонусите са скандални. Сумата от 5 милиона лева, дадени за интеграция на хората с увреждания може да е достатъчна, ако се изразходва умно, и неприемливо голяма, ако са просто пропилени пари. „Да се прекрати пиратлъка”, призова в края на изложението си Капка. 

Финалът на дискусията бе интересен и провокативен благодарение на лекторите – Венелин Стойчев от ИМП и юриста Марин Божков. Те започнаха майсторски илюстрирана дискусия за това кой как би трябвало да „оценява оценителите”. Венелин разказа историята за създаването на футболното игрище и как били „изнамерени” параметрите му. Според тази легенда селяните от Севера и тези от Юга на Обединеното кралство трябвало да намерят общ критерий за размера на едно футболно игрище. Северняците били едри, високи и силни и искали по-голямо игрище. Южняците – обратно – били повратливи и подвижни, но много дребни и се стремили към по-къс терен. Накрая намерили общата допирна точка в габаритите, така че за едните да не е късо, а за другите да не е дълго. Изводът в контекста на публичните политики е, че трябва да се намери така работеща формула на участие, че всеки да може да отбелязва голове. Методиката за оценяване работата на НСИХУ,  според Венелин, само може да помогне за по-добрата работа на Съвета и да докаже ползите от неговото съществуване. Юристът Марин Божков даде много интересни примери от собствената си практика за това как определена непрозрачна процедура или политика би могла да бъде „проявена” пред публиката. „Общественото наблюдение”, според него е начинът, по който всяка една институционална работа би могла да бъде обективно оценена и тази „диагноза” да послужи пред съда.  По този начин би могла да бъде наблюдавана и работата на НСИХУ, а онези граждански организации, които не влизат в състава на консултативния орган и нямат право на глас, да могат да наблюдават. Така на игрището на публичните политики в сферата на уврежданията всеки ще може да отбелязва голове. Срещата приключи с обещание за продължаващ диалог и креативно обсъждане на методиката за оценка на НСИХУ. Прилагаме документа и тук, за да може на свой ред да го коментирате и вие – нали искаме всеки да има шанс и да отбелязва голове. Предложенията ви очакваме в блога на „Системата куца” www.blog.cil.bg и на едноименната страница във Фейсбук.

ЛОГИЧЕСКА РАМКА