Промените в Закона за хората с увреждания са ялови – местят камъните от единия ъгъл в другия

Законът за хората с увреждания има нужда от сериозни изменения и допълнения, но в съвършено различна посока от предлаганата. Макар и нов по дата, претенциите му за реформаторство – по философия и практики – са силно преувеличени. Нещо повече, действащият закон повтаря всички недъзи на предишния закон и не постига съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Проектът за изменение и допълнение на ЗХУ не коригира съществуващите дефицити на закона.

Индивидуална оценка на потребностите

Обратно на препоръките, отправени към българското правителство от страна на Комитета на ООН по правата на хората с увреждания, действието на индивидуалната оценка се ограничава само до определяне на часовете лична помощ, нуждата от адаптиране на жилище и автомобил. Останалите придобивки по ЗХУ – месечна финансова подкрепа, технически помощни средства и средства за балнеолечение – се предоставят на основание на решението на ТЕЛК и за тях отпада изискването за индивидуална оценка. Ако се чете внимателно Конвенцията на ООН, индивидуалната оценка на потребностите трябва да се превърне в основен фактор за подкрепа на хората с увреждания.

Смислените промени в Закона би следвало да ограничават действието на ТЕЛК-решенията и да засилват функциите на индивидуалната оценка, което е точно обратното на онова, което се предлага в момента. Медицинската експертиза има своето място за целите на социалното осигуряване, докато подкрепата за социално включване трябва да се осъществява въз основа на индивидуалните потребности на всеки човек с увреждане.

Техническите помощни средства

Прехвърлянето на отговорностите и финансирането на техническите помощни средства и медицинските изделия към министерството на здравеопазването и НЗОК не е аргументирано с цели, доказателства и мотиви. Твърди се, че тази дейност изисква повече медицински познания и по-малко социални. Това твърдение е съвършено невярно по няколко причини:

• тези средства се предоставят с цел социализация и активно живеене на хората, които имат трайни поражения в резултат на прекарана болест, но не са болни. Тази дейност е мултидисциплинарна и в по-голямата си част има технически и социален характер, далеч по-малко е медицинската част. Професията, която се занимава с тези въпроси, се нарича ерготерапия (occupational therapy) и в България вече се обучават ерготерапевти – има магистърска програма в Техническия университет в Русе, а може би и на други места; и
• предоставянето на технически помощни средства на хората с увреждания изисква сериозно преосмисляне и промени, но те не са в предлаганата ни посока. Във времената на постоянно развиващи се технологии и дигитализация на все повече сфери от живота е съвършено неразбираемо ограничаването на достъпните технически средства и медицински изделия до краен брой позиции с лимитни цени. Крайно неприемливо е да се правят толкова сериозни промени без доказателства за тяхната наложителност и без оценка на ефекта, който ще имат за различните публични системи и за ползвателите, в този случай за хората с увреждания. Комитетът на ООН препоръчва на българското правителство да актуализира политиките си по уврежданията, така че да гарантира мобилността на хората с увреждания и да улесни достъпа им до техническите помощни средства като реформира системата за предоставянето им. Предлаганите промени не отговарят на въпросната препоръка и не предполагат положителни промени за хората с увреждания.

Агенция за хората с увреждания

Предлаганото отлагане на преструктурирането на Агенцията за хората с увреждания е неприемливо, защото това е в противоречие с препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, както и с добрите практики за правене на публични политики (в този случай по уврежданията), основани на надеждна информация, анализ и доказателства за целесъобразността им. Отмяната на задълженията на Агенцията да събира информация, да прави анализи и да предоставя такива за целите на политическия процес е крайно неприемливо от всякаква гледна точка, особено във времена на ограничен публичен ресурс, задълбочаваща се финансова криза и социални неравенства.

Това становище може да изтеглите и в уорд или пдф формат.

„Проектът “Включеност и увреждания” се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 134 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект “Включеност и увреждания” е “да генерира методика за наблюдение на политиките по уврежданията, която да дава – по обективен и научно обоснован начин – доказателства за целесъобразността на определени политики”“.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за независим живот и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.