Днес приказката е за Адем Бабá и двайсет и двамата разбойника. Ама, ще попитате, защо тая, нали щяха да бъдат китайски? Тази ще бъде, защото и Шехеразада е разказвала приказки на жестокия везир всяка нощ, борейки се за живота си. Наистина везирът така и не заспивал, но в наши дни приказката става за лека нощ.
* * *
И така, в далечна, далечна Персия, много отдавна живял един беден и много работлив човек – Баамсъз Яшам[i]. Беден само откъм жълтици обаче – Баамсъз имал много приятели и от къщата му много често се носел весел смях и хорска гълчава.
Един ден, как се случило не знам, Баамсъз Яшам се връщал от някъде, яхнал вярната си магаричка Дюшмесá[ii], пеел си весело, защото бил забелязал, че гладен ли си, песента помага да не чуваш къркореното на червата. Точно затова Баамсъз пеел колкото му глас държи. Изведнъж, далече пред себе си, пенсопоецът забелязал да се появява едно мъничко, почти прозрачно облаче прах, което бързо растяло и се приближавало. Баамсъз Яшам не бил сигурен кой идва насреща му и затова побързал да скрие вярното си магаренце в близките храсталаци, а той бързо се покатерил в гъстите клони на вековната смокиня край пътя. Притаил се Баамсъз и не след дълго под дървото спрели двайсет и двама конника, които очевидно били разбойници – брадати, мустакати, свирепи и кръвожадни; затъкнали поне по десетина пищова и ятагана по поясите. Конете тъпчели на място нетърпеливо, а разбойниците били вперили поглед назад, откъдето били дошли, и още по-нетърпеливо подвиквали:
„Хайде де, Адем Бабá , хайдеее! Къде се изгуби, защо толкова се бавиш, пиииит, пиииит, пиииит?“
Доста покрещели и поругали разбойниците, докато най-накрая до тях се домъкнал едва-едва този, когото всички наричали Адем Бабá . Дребен и закръглен бил Адем Бабá , но яздел най-красивия жребец и мъкнел след себе си един от огромен по-огромен чувал, пълен с нещо, което явно много тежало. Очевидно било, че и на коня и на Адем Бабá изобщо не им било лесно, но съдържанието на чувала някак си напевно подрънквало и двайсет и двамата видимо се опивали от тоя звук.
Баамсъз Яшам, въпреки гъстите листа на смокинята, успял да разпознае лицето на един от разбойниците, когото знаел от отдавна и също много се развълнувал. Освен това усетил, че долу ще се случи нещо много нередно, но интересно и решил да се понамести съвсем мъничко, че да му е по-удобно да гледа и за малко не паднал от дървото. Добре, че разбойниците били замаяни от сладкото подрънкване в чувала, та не чули и не усетили странното поклащане на смокинята.
Докато Баамсъз се опитвал да укроти ускорения пулс на сърцето си, долу пред останалите разбойници се изправил познатият на Баамсъз, който изглеждал най-свиреп, най-мустакат, най-космат и имал черна превръзка на едното си око.
„Ууууу! Разгеле, Адем Бабá ! Домъкна се най-накрая! Хайде, давай тук имането, пиииит, пиииит, пиииит!
„Сакън, Улусал Консейъ[iii], чакай! Не бързай толкова!“ – вдигнал ръка Адем Бабá . – „Кажи вълшебните думи, да влезем пък чак тогава ще видим кой-що.“
Изстъпил се напред Улусал, доближил се до близката скала и извикал с гръмовен глас:
„Сезаааааааааам, отвори се!“
Ехото започнало да повтаря страховития вик на Улусал, но още преди да повтори два пъти, един голям къс от скалата потреперал, заскърцал, разклатил се и бавно започнал да се отмества, за да отвори голям тъмен вход към мрачна, бездънна пещера. Разбойниците, сподиряни от изморения Адем Бабá , побързали да влязат в пещерата и отвътре отново се чул същият разтърсващ глас на Улусал Консейъ: „Сезааааааам, затвори се!“ Скалата бавно се потътрила обратно и плътно затворила входа на пещерата. В последния момент обаче нашият приятел Баамсъз успял да се промъкне след разбойниците. Тъй като много добре познавал Улусал и неговата алчност, Баамсъз бил много любопитен да разбере и види какво ще се случи вътре.
А какво се случило вътре… ами, какво и да се случи?! Разбойниците заобиколили Адем Бабá и с най-свирепите си погледи започнали да го обикалят и да искат чувала му. Алчни и хищни ръце се протягали към Бабá та, а той, завалийката, едва успял да си отбрани поне алените атлазени шалвари – разбойниците искали да проверят дали не бил скрил и там нещичко. Нещата никак не вървели към добро и нямало да свършат добре, ако Улусал не се обадил навреме и не ги спрял:
„ Оставете го, аркадаши, нека и той да си отмъкне нещичко, че нали и за друг път ще ни трябва. На нас за сега и това злато и тия скъпоценни камъни ще ни стигнат. – При тия думи очите на Улусал Консейъ засветили като същински въглени в зелено, алено, синьо, жълто, докато погледът алчно опипвал съкровищата наколо. – А нали и без друго ще му помогнем да си остане Бабá още една цяла година… поне. Иначе кой ще ни мъкне чувалите с имането, ако не е този пиииит, пиииит, пииииит?“ – гръмогласният смях на Улусал разтресъл пещерата и няколко смарагдчета се търкулили току до чехъла на Адем Бабá и той побързал да ги настъпи незабелязано.
След като разбойниците си поделили имането, Улусал Консейъ отново извисил глас: „Сезааааааам, отвори се!“ и всичките двайсет и двама, отново сподирени от уморения Адем Бабá бързо се отправили навън. „Сезааааам, затвори се!“ провикнал се Улусал и скалата затворила плътно входа на пещерата, но вътре изобщо не притъмняло – натрупаните несметни съкровища блестели ослепително и огрявали навсякъде.
Сега вече Баамсъз можал спокойно да огледа всяко кътче на съкровищницата. Имало какво ли не вътре – скъпоценни камъни, злато, накити, перли, диаманти. Но най-страшното било, че всичкото това несметно имане било ограбено от хиляди бедни хора, които гладували и изнемогвали. Баамсъз се разхождал насам-натам и едва сдържал гнева си, но, когато видял че в камарите скъпоценности имало дори ръце, крака, уши и очи, изработени от злато и скъпоценни камъни, направо му притъмняло пред очите. Нашият приятел знаел много добре, че без тези неща бедните хорица дори на улицата не можели да излязат. Как се излиза на улицата без крак или ръка, без уши или без очи?
Разгневеният Баамсъз Яшам бързо изрекъл заклинанието и отворил входа на пещерата, изтичал и отвързал Дюшмесá и понечил да натовари всичките съкровища на гърба й и да ги раздаде на бедните хора, но вярната му магаричка проговорила с човешки глас:
„Чакай, Баамсъз Яшам, не бързай! Нека идем и разкажем на всички къде и как е скрито всичко отмъкнато от тях. Така те ще дойдат и не само ще си върнат откраднатото, но и ще накажат Улусал Консейъ и разбойниците, и Адем Бабá .“
За пореден път Баамсъз Яшам се уверил, че има най-умната и най-вярната магаричка на света. Прегърнал я, целунал я по челото, потупал я по шията и двамата се отправили към Багдад. Щом стигнали в града, Баамсъз и Дюшмесá започнали да разказват за видяното от тях, на всички казали за Адем Бабá , Улусал Консейъ и за разбойниците. Хората ги слушали, клатели глави, цъкали с езици, дори някои и пускали по някоя и друга ругатня, но нищо повече от това. Всеки се прибрал в дома си и… толкова. Но Баамсъз Яшам и Дюшмесá не се отказали и продължили да ходят по света и да разказват за тайната пещера, която се отваря само с едно „Сезам, отвори се!“ и в нея потъват всички благини и леснотии, които биха били много полезни на хората, но хората нехаели. Разказвали и как разбойниците били само двайсет и двама и заедно с предводителя си Улусал Консейъ прецаквали всеки Бабá, който се появявал в кръгозора им, но в нашия случай е именно Адем Бабá и колко лесно би било да бъдат победени и наказани, но хората отново нехаели.
„ И така, от тогава, та досега, някъде в Персия, има едни двайсет и двама разбойници, които ограбват бедните хора, но хората нехаят. Има и един Баамсъз Яшам и неговата вярна магаричка Дюшмесá, които ходят по Персия и разказват на хората колко лесно могат да се оправят нещата, но хората нехаят…“ – завършила приказката си Шехеразада. Погледнала жестокия везир, а този път той, както обикновено става в приказките, той бил заспал сладък сън… защото и той нехаел.
[i] Гугълски превод на турски език на словосъчетанието „независим живот“ (бел.а., като а. не претендира за познаване на турския език. Да е жив Чичко Гугъл 🙂 )
[ii] Гугълски превод на турски език на думата Капка, с най-добри чувства и приятелски хумор 🙂 (бел.а., виж i)
[iii] Гугълски превод на турски език на словосъчетанието „национален съвет“ (бел.а.,виж i)