Когато видим на улицата широко усмихнато лице, топчест нос и тънките цепки на специалните очи и с тъга си помислим “Ох, горкото! Как може толкова нещастие да има по тоя свят, Боже?!”, по-добре да си припомним поста, който ви предлагам по-долу. Прочетете, хубаво е! 🙂
От преводача
Хората със синдром на Даун могат да ни научат на самочувствие
Ан П.
Септември 2019
Онзи ден видях публикация в Instagram от @etst. Нейната дъщеря Нела има синдром на Даун. Трябва да споделя това, което тя написа:
„Борбата за самоприемане в нашата култура и нейното изкривено определение за красота създаде епидемии от депресия, хранителни разстройства и непрекъснатия стремеж към съвършенство за толкова много момичета и жени.
Знаете ли, че проучване от 2011 г., изследвало хора на възраст 12 и повече години със синдром на Даун, анализирайки самочувствието им … показва, че 96 процента харесват начина, по който изглеждат? 99 процента са казали, че са доволни от живота си, а 97 процента харесват кои са.
Колко удивително би било, ако цялото население на жени някой ден оцени себе си по начина, по който го правят хората със синдром на Даун? Колко невероятно би било някой ден да прочетете, че 96 процента от тийнейджърките се гледат в огледалото и харесват това, което виждат? “
Тя представя невероятна статистика и интересен момент. Ами ако останалите от нас си мислят по начина, по който хората със синдрома на Даун мислят за себе си? Светът би бил по-щастливо място.
Когато говорим за хора със синдром на Даун, мисля, че е време да спрем да казваме: „Какво им е?“ И започваме да питаме: „Какво ги прави така щастливи?“
Хората със синдром на Даун имат толкова много да учат останалите!
Превод- Нина Жишева