На 3 юни – малко след честването на Денят на детето представители на Център за независим живот отбелязаха Денят на Мимикрията – причинен от болест по социалните услуги, обричаща хиляди деца и млади хора на невъзможност за независим живот.
На пресконференция в София прес Капка Панайотова, Митко Николов и Нина Жишева от Център за независим живот представиха доклад “Повече от същото или Мимикрията – болест по социалните услуги в България” – сравнителен анализ на методиките за предоставяне на различни услуги в общността.
В последните години започна един много важен за цялото общество процес – затваряне на големите домове /институции/ за хора в неравностойно положение и настаняването им в домове от “резидентен тип” – “Защитено жилище”, “Център за настаняване от семеен тип”, “Преходно жилище”, “Наблюдавано жилище”, “Дневен център”, “Център за социална рехабилитация и интеграция за деца и възрастни”.
Анализаторите поставиха един МНОГО ВАЖЕН ВЪПРОС в своето изследване: Възможно ли е постигането на независим живот и включване в общността чрез тези нови социални услуги и НОВИ ли са всъщност те? Анализът обхваща всички параметри на услугите: настаняването, целите, персонала, дейностите, индивидуалния план, финансирането и потребителсикте такси и методиките, по които се извършва дейността.
ГОЛЯМАТА ЦЕЛ на този анализаторски труд е да се установи дали методиките за предоставяне на социални услуги в България дават възможност за „подкрепа на ежедневието и участие в живота на общността“ или създават друга реалност, която води до трайна изолация.
Изводът от изследването е, че НИЩО ПО СЪЩЕСТВО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО от традиционните институции, защото:
- Потребителите не са станали клиенти. Те отново живеят по определени от друг изисквания и правилници. Парите, които дава държавата за тях и собствените им социални пенсии във вид на такси отиват, за да решава друг вместо тях как да живеят;
- Методиките, по които се реализират всички тези “нови резидентни услуги” нямат общо с философията на независимия живот, фомулирана от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Променя се само фасадата, броя на хората, живеещи в новите домове, но същността остава същата – изолация. Всъщност услугата е една: институция, методиката, по която се работи е една – старата, но имената, под които мимикрира са нови, различни и не особено привлекателни. От какво „защитава” защитеното жилище и кой и защо „наблюдава” наблюдаваното – логично питаха участниците в прессконференцията;
- Бъркат се понятията “услуга” и “грижа”. Продължава да се шири разбирането, че хората в тези институции са болни и имат нужда от обгрижване. А те имат нужда от подкрепа и реални услуги в общността, които да им гарантират правото на избор.
Изводът, който организациите правят в своя анализ е: Сегашните политики в социалната сфера, и в частност в сферата на уврежданията, драстично противоречат и на чл. 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Капка Панайотова заяви, че ако държавата ни продължава да погазва ратифицираната миналата година конвенция ще бъдат предприети съдебски искове за защита правата на хората със специфични нужди в България.
Авторите на доклада дадоха следните препоръки към отговорните за реализирането на социални услуги у нас:
- Потребителите да станат реални клиенти;
- Потребителите да избират доставчика;
- Потребителите сами да наемат специалистите, които ще им предоставят услуги;
- Финансиране на социалните услуги единствено като дейности;
- Дейностите трябва да бъдат остойностени и финансирани като професионални услуги на определена времева база;
- Да бъдат остойностени индивидуалните планове и всеки ползвател да получи индивидуален бюджет;
- Разграничаване на „подкрепа“ от „грижа“;
- Малките групови домове да бъдат дефинирани като места САМО за живеенe;
- Правото на ползване да се определя единствено от потребностите на човека, оценени по неговите желания, въжделения и аспирации и спрямо заобикалящата го среда;
- Професионалният състав, който предоставя различни услуги, трябва да бъде наличен в социални служби;
- Въвеждане на „делегиран“ бюджет на клиента, който може да бъде разходван при определени условия и за определени доставчици;
- Въвеждане на лицензионен режим за всички, които предоставят социални услуги, в това число и на общинските структури.
Представители на Националната мрежа за децата подкрепиха искането на ЦНЖ за диаметрално нова философия на социалната политика, в която индикаторите да не са броя на услугите /които всъщност са различни наименования на едно и също нещо/, а качеството на живот на децата.
Решителната крачка към деинституционализацията, която ни предстои да направим като общество и управляващи е да осигурим реална подкрепа на хората със специални нужди чрез съвременни социални услуги, които да им позволят да избират и да решават собствения си живот, а не да ги затваряме в по-малки домове с институционален режим.