Просто да не повярва човек! Новата 2015 година директно да започне със заседание на НСИХУ! Как да не ти изпърха душата като гургулица през май, когато видиш, че едни много мислителни и загрижени дами и господа им е дошло отвътре да се съберат, да пожертват три часа от скъпоценното си време, да дискутират и обсъждат, да обсъждат и дискутират и пак да дискутират и обсъждат, за да приемат в края на краищата, с пълно единодушие (!) глупотеви-ните в цели 7 (седем) точки от дневния ред. Ако тия хора бяха отишли да садят цветя в снега, повече полезна работа биха свършили, отколкото на това заседание на НСИХУ, проведено на 22.01.2015 г. за времето от 10 до 13 часа!

И, за да не ме обвините, че съм заядлива и неблагодарна, може да видите оригинала от Протокол № 1/2015 може да прочетете ТУК.

А аз ще ви предложа това, което мен ме впечатли най-много с коментарите, които съм си позволила, като човек, чиято съдба са решавали дамите и господата в ония 3 часа на 22-ри януари. Няма да цитирам целия протокол, вие ще си го прочетете на спокойствие. Ще се опитам да разказвам, ако подобен шедьовър може да се преразказва изобщо.

Та, събрали се дамите и господата от НСИХУ, все мастити председатели на съюзи и асоциации, министри и зам-министри, директори и управители на 22-ри януари тази година в сградата на МТСП, за да проведат поредното заседание на НСИХУ. Ако питате мене, да отчетат дейност, да се видят, да си честитят Новата година и, междувременно да отхвърлят малко работа. Определили си дневния ред, напълнили го със седем точки:

  1. „Обсъждане и приемане на проект на Концепция за промени в нормативната уредба, във връзка с прилагането на чл. 21 — „ Свобода на изразяване и на мнение, свобода и достъп до информация” от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН;
  2. Обсъждане и приемане на проект на Концепция за промени в нормативната уредба, във връзка с прилагането на чл. 21 – Свобода на изразяване и на мнение, свобода и достъп до информация” от Конвенцията за правата на хората с увреждания на OOH – Въвеждане на жестовия език;
  3. Обсъждане и приемане на проект на Концепция за промени в нормативната база, във връзка с прилагането на чл. 30 — ,,Участие в културния живот, почивка, свободно време и спорт” от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН;
  4. Обсъждане и приемане на проект на Наредба за паркирането на територията на Столична община;
  5. Обсъждане на проект за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания;
  6. Избор на представител на национално представителните организации на и за хора с увреждания за заместник-председател съгласно чл. 7, aл. 1, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания;
  7. Разни“

На пръв поглед – изключително интересни и полезни теми, нооо….само на пръв поглед.

Да започнем с това отделно разглеждане на членовете на Конвенцията. Така разглеждана Конвенцията изобщо не върши работа, тъй като тя е един цялостен документ и всеки текст, изваден от контекста и лишен от смисъла на цялото, може дори до объркване да доведе. Но, като оставим това, тъй като вече не можем да променим фактите, не мога да не спомена, че се зачетох в краткото представяне на проблема „ Свобода на изразяване и на мнение, свобода и достъп до информация” (чл. 21 от Конвенцията) от г-жа Илияна Кехайова, държавен експерт в Дирекция „Достъп до интеграция и подкрепа на развитието”, в Министерство на образованието и науката. Какво да кажа? Сладкодумна дама, с богат нáучен речник, пълен със завързани думи. Говори дамата за промени, за предприети мерки и направени стъпки. А аз чета, чета и нито една мярка не виждам, ни промяна, ни стъпка, ни дявол. Само едно ала-бала, като от приспивна песничка. Е, това може да е от моята некомпетентност и, ако дамата не е съгласна с мене, нека ме обори, нека поне една подмерчица да ми покаже. На всичкото отгоре, малко по-нататък, г-жа Muxaeлa Toдopoвa, пpeдcmaвumeл на Koнфeдepaцuяma на нeзaвucuмume синдикати „изрази своята благодарност към всички участници в работната rpyпa, участвали при изработването на Концепция зa промени в нормативната уредба, във връзка с прилагането на чл. 21 „Свобода нa изразяване и нa мнение, свобода нa достъп дo информация” от Конвенцията за правата на хората с увреждания на OOH в Министерство на образованието и науката и обемната работа, кoятo е свършена.“ Къде я видя тая обемна работа, госпожа Тодорова? Ако има някакъв допълнителен текст, то той не е обществено достъпен (което буди подозрение), но ако има предвид купищата празни приказки, изказани и изписани по темата, ми това е нищо повече от прах в очите! Толкова обемна работа, а хората с увреждания продължават да страдат от липса на достъп до информация, да не говорим за свободата на изразяване. Човек може да й зависи на въображението.

Както и да е! Продължавам нататък. Продължавам, ама още на следващия изказал се, д-p Дuaнa Инджoвa, пpeдceдameл на Център зa пcuxoлoгuчecкu изследвания се сепвам. Тази дама е пълна с изненади! Оказа се, според думите й, че някога е била член на СЕМ. Веднага си направих труда да проверя тази важна информация и…се разочаровах – госпожата не е била член на СЕМ, а е била експерт от Консултативния съвет към СЕМ, което е доста различно. Крайно време е, струва ми се, д-р Инджова да се насочи я към СИВ, АПЕК, АСЕАН, пък и защо да не си създаде тя самата някоя друга световна, глобална организация, в която да си членува. Та какво е за нея едно членство в някакъв си прост НСИХУ? Такава загуба на енергия, квалификация, личен талант и въображение!

Но, нека пак да продължим нататък. Дамите и господата прекарват още петнайсетина минути в приказки около дискриминацията и антидискриминация на пазара на труда за хора с увреждания. Повайкаха се, че и некомпетентни работодатели и разни членове от КТ съсипват трудовата реализация на българите с увреждания, споменаха и езика на омразата. И така, докато по едно време г-жа Харизанова подчерта, че по тези въпроси било работено отдавна, от години. И тук веднага на устата ми изскочи въпросът – И защо продължава да бъде факт близо 90 процентната безработица сред хората с увреждания тогава? Продължавам да си мисля, че това с работенето независимо заедно или отделно, някак не ви се получават нещата, дами и господа от НСИХУ. Ама никак! Но, като ви гледам как „усърдно“ се мъчите да работите по въпроса, сърце не ми дава да си замълча и ще ви подскажа – махнете ТЕЛК-а, приемете Методиката за оценка на увреждането на СЗО, приемете, че увреждането не е болест и не се лекува и нещата ще тръгнат!

Много се разгорещих и щях още да се горещя, ако г-н Калфин не започна и той да благодари за огромните количества положен къртовски труд. Ама, господин министър, къде я видяхте тая огромна работа, бе джанъм? Нали работата се мери по нейните резултати, а от това, което прави НСИХУ резултатите са повече от отрицателни!

Разбира се, аз не бях на това заседание, чета само протоколите му, та нито на това, нито на предишните, които съм коментирала, не съм получила отговори на въпросите си. Кой ли ме пита пък мене, обикновената гражданка с увреждания! Приеха си хората точката с пълно единодушие от 28 гласа и продължиха нататък.

Минаваме на точка втора от дневния ред: Обсъждане u приемане на проект на Концепция за промени в нормативната уредба, във връзка с прилагането на чл. 21 — „Свобода на изразяване u на мнение, свобода на достъп до информация” oт Конвенцията за правата на хората с увреждания на OOH – Въвеждане на жестовия език.

Тук няма да губя много време да преразказвам дискусията, тъй като тя беше от обикновена, по-обикновена – кое първо да се случи – дали първо да се приеме жестовия език за официален или първо да се изследва. Някъде, по моя преценка, около половин час, че може и повече. Спорят заседаващите, обясняват, защитават тези. А на мен все една мисъл ми се върти в главата – Безсмислието на тази дискусия е направо несравнимо! Хора, нали говорим за жестова форма на българския език? За какво изследване, за какви пет лева говорим и защо си изгубихте поне половин час време да обсъждате кое е по-първо – яйцето или кокошката? Просто да не можеш да се начудиш как тези, които имат нужда от такъв език, го ползват от години и се разбират без той да е бил нито приет за официален, нито да е бил изследван! Ти да видиш каква волност! И накрая, въпреки че не стигат до никъде, вижте им само решението!

„C 28 гласа “ЗА”;
Против – няма;
Въздържали се – няма;
Националният съвет гласува следното:

Р Е Ш Е Н И Е № 2
Националния съвет за интеграция на хората с увреждания пpиeмa пpoeктa на Концепция за промени и нормативната уредба, във връзка с прилагането на чл. 21 – Свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъп до информация” от Конвенцията за правата на хората с увреждания на OOH – Въвеждане на жестовия език“!

По следващата точка „Обсъждане u приемане на проект на Концепция за промени в нормативната база, във връзка с прилагането на чл. 30 —„Участие в културния живот, почивка, свободно време u спорт” oт Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН“ заседаващите, по стар български обичай, заговори ли се за култура и свободно време, се сетиха за работа и трудности на пазара на труда. А аз пак отимах въпрос, на който никой не отговаря – Много ми е чудно как се постига трудова заетост и участие в сферата на културата и изкуството, след като в документите на десетки хиляди от нас пише 90 и над 90% загуба на работоспособност?

Както обикновено, по-нататък някои господа и дами се изказват, поизпъчват гърди, твърдейки, че много са направили и за много неща са мислили, мислят в момента и ще продължават да мислят, изключително отговорно. Чета и аз мисля, мисля и най-накрай ми дойде да им кажа – Хора, този ваш съвет досега нищо добро не е сътворил. Аз настоявам да ми отговорите, като толкова много работите, като сте толкова уникални и полезни, защо в България хората с увреждания умират от залежаване по домовете си? Защо децата с увреждания губят прогресивно капацитета си и се превръщат в едни негодни за нищо същества, които изтляват или в обятията на роднините си или свършват живота си в някое китно защитено жилище или ЦНСТ?

По-нататък в протокола „г-жa Елка Toдopoвa, члeн на Управителния cъвeт на работодателите на хората с увреждания отбеляза, че на последното заседание на HCИXУ на 3 декември 2014 г. беше повдигната темата за заетостта на хората с увреждане в трудова заетост. Подчерта, че cе разработва концепцията за трудова заетост и би следвало да бъде внесена за разглеждане в НСИХУ. Отбеляза също така, че е много тревожен факта, че през 2012 г. с трудова заетост са били ангажирани 2000 лица с увреждания, през 2013 г. 1150 лица с увреждания, през 2014 г. те са само 150 лица с увреждания, и през 2015 г. също са 150 лица, a лицата в трудоспособна възраст, които са с увреждания са около 200 000 в България, което е изключително тревожен факт. Г-жа Елка Тодорова подчерта, че когато се обсъжда националната програма за заетост, би следвало и национално представилните организации да бъдат поканени и да се чуе и тяхното становище.“ Е, нали вие през това време също сте работили за решаването на проблемите областта? Поне така твърдите. До там ли я докарахте? 150 работещи лица с увреждания и то в специализирани предприятия! Фактът не е за тревога, за срам е, дами и господа! За срам!

Не, не, не мога да не се обърна вече директно към тези хора, които гъделичкат Егото си със самочувствието, че са велики и могат да решават съдбата ми, моята и на много други хора.

Уж искате да ни интегрирате, да ни включвате, а ни предлагате специализирани предприятия…къде е логиката на всичко това? Господин министър, не са ви необходими работни места за хора с увреждания, а работни места, които са приспособени и достъпни за хора с увреждания. Така е по цяла Европа, господине, и вие би трябвало да го забележите това, докато бяхте евродепутат. Това би трябвало да го знаете дори и само защото сега сте министър на труда и социалната политика. За да не бъдете сварван неподготвен, че е срамота! Говорите си и за асистенти и домашна помощ за хора с увреждания. Не мога да повярвам, че нито за миг не ви се прокрадна мисълта да вземете да подискутирате и да приемете един национален закон за личната помощ! За предприеманите мерки и решения от страна на министерствата, не бива да се информират само национално представителните организации. Широката общественост, нас информирайте, защото тези промени касаят именно нас – гражданите на България с увреждания и нашите близки. Касаят живота ни и в момента ТЕЛК-решенията тотално и категорично го съсипват! Закрийте я институцията ТЕЛК, погледнете Методиката за оценка на увреждането на СЗО, там си пише всичко, ясно, конкретно и разбираемо за всички. Дори и за вас, надявам се. Никъде другаде в Европа няма ТЕЛК и хората живеят щастливо….

Но, както всичко, и това заседание също стигна до края си. В 13 часа без малко г-н Петър Beлчев, председател на Съюза на военноинвалидите u военнопострадалите покани участниците в НСИХУ на честването на 100 годишнината oт създаването на Съюза на 29.03.2014 г. във Военния клуб, гр. София. Военният клуб – място напълно НЕДОСТЪПНО за хора с увреждания!!! Какво да си мисля? Дали че в НСИХУ няма хора с увреждания или, ако има, то поради уврежданията им им е противопоказно да празнуват. Типична логика на НСИХУ. Не изненадва никого.