ПО КОЛЕДА СТАВАТ ЧУДЕСА, но не и в българското МТСП. Доказа го зам. министърът Лазар Лазаров с обилното си нищо-казване, когато на 29-ти декември миналата година му връчих почетния приз – бастун с грамота – за усърдието му да поддържа една прогнила Система на изкуствено дишане с нашите пари.
Нито един от журналистите на bTV, TV7, News7, Nova TV и Националното радио не разбра какво точно им каза Лазаров, повтаряйки „опорните точки“, написани от някой друг – не ми се иска да вярвам, че този някой е министър Калфин. Имало „концепции“ – не една и две, а много, колкото са членовете в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания – имало стратегии – пак по много; не се разбра готови ли са, сега ли ги работят, кога – не дай си Боже – ще започне изпълнението им…
В ход било разработването на Закон за социалните услуги, Стратегия за дългосрочна грижа – все благини, които ще ни се изсипват от министерството без да е ясно дали ги искаме… Не, по-скоро стана ясно, че някои ги искат, защото „всичко се прави в сътрудничество с организациите на и за хора с увреждания“, подчерта неколкократно Лазаров. Така отговорността за хала ни е не само на министерството, пълно с некомпетентни чиновници, но и на гражданите с увреждания, обединени в „представителни“ организации, разбирай: щедро и безконтролно субсидираните членове на НСИХУ.
И още нещо стана болезнено ясно:
ПРЕЗ 2015 ЩЕ ИМАМЕ ПОВЕЧЕ ОТ СЪЩОТО
Точно като с деинституционализацията – местене на хора от големи в малки заведения… Щедрото правителство – сякаш това са парите на Борисов, Горанов или Калфин – било заложило повече пари за социална политика; единствените две оперативни програми, одобрени от Брюксел били тези на МТСП… Какво ще ни предложат те, не стана известно на широката публика.
Нов закон за хората с увреждания – засега не се предвижда. Ще си живеем с досегашните диагнози, етикети и решения на ТЕЛК, колкото и да е безумно това в 21-ви век. „Чуждата помощ“ към инвалидната пенсия ще продължи да ни държи в зависимост от роднини и близки – който си има такива, защото се дава на калпак и не е достатъчна за заплащане на услуга според нуждите на човека. Ще си търкаляме количките по 6 или 10 години (в зависимост от вида им) – сякаш има някой с по един чифт обувки за зима и за лято, за делник и за празник. Да не говорим, че проблемът с физическата достъпност на средата изобщо не се разпознава като такъв, за да се пристъпи към реалното му разрешаване – отпусканите за достъпност пари са прах в очите на Европа, защото никой не контролира резултата от похарчването им. И всичко това – с мълчаливото съгласие и с добре платената благословия на „организираните“ българи с увреждания, представени в НСИХУ – партньорът на правителството в сферата на уврежданията!
Някой има интерес от този наш хал. Моите догадки: (1) правителството, за да не мести гробища (със съпротива отвън и без никаква помощ отвътре), каквото е една реформа независимо в коя област; (2) национално представителните организации, за да продължава щедрото им субсидиране без контрол върху членската маса и структурите по общини, без измерими цели и конкретни дейности, без отчитане на резултати, както досега се случва; (3) всякакви експерти, доставчици на социални услуги и други благодетели, които живеят благодарение на нашата телесна зависимост; (4) хората с увреждания, които приемат безропотно контрола върху живота им и се радват на всяка стотинка, на всеки подхвърлен лев, за да станат по-малко бедни, не разбирайки, че така никога няма да станат свободни.
И така, няма невинни за хала, на който сме! Само да сме живи и здрави през 2015 година, за да продължим битката за правото ни да живеем достойно и по собствена воля, въпреки уврежданията ни.