На 27.11.2007 г. бяхме отворени да приемем в офиса си служители от институции и държавни агенции и най-вече директори на дирекции “Човешки ресурси” за втора работна среща по проекта “Обучението като средство за заетост”.
В цяла Европа съществува недостиг на работна сила; при тези, които работят се наблюдава масово увеличаване на възрастта за сметка на изключително ниския процент на заетите млади хора. Във всички европейски страни, както и в България, хората с увреждания продължават да бъдат най-пренебрегваната и онеправдана група, отбелязваща мъждукащ брой хора, които работят. Това са част от неоспоримите констатации, направени в наръчника за работодатели, който предстои да бъде издаден като малка настолна книжка за всеки уважаващ себе си и институцията, която представлява, работодател.
Наръчникът беше и конкретният повод да се опитаме да привлечем за пореден път вниманието на нашенските институции с надеждата да предизвикаме активност към действия, не само към говорене, теоретична подкрепа и разбиране. Ето как може да стане – първа стъпка, втора стъпка…. подготвяте програмна, написана политика, задачи, хора, отговорности, бюджет, изпълнение и контрол. И още практически насоки – достъпност на работното място, достъпност на работния процес, индивидуална достъпност на работната задача и т.н. Оказа се, че и в този случай ние сме нещо уникално с невиждана форма на управление и организация на отношенията така, че подобни принципи и действия са абсолютно неприложими. Навсякъде по света може и да работи, но у нас – не.
Така че, хора, ако сте с увреждане, търсите работа и имате нужда от достъпна среда и приспособено работно място, ще ви се наложи да се подчините на принципа “с глава в стената”, който, от изводите, които могат да се направят от срещата, се очерта като най-ефективен от всички обсъдени. Тогава, ако имате висока устойчивост, може и да се сдобиете с необходимата ви работна среда.