Писна ни да слушаме как „инвалидите изяждат парите за пенсии“, как ту „взимат пенсиите на инвалидите“, ту „пенсиите на работещите инвалиди ще зависят от заплатата им“, ту „ще въвеждаме германската система“ – все идеи с неясно авторство.
И ако мантрата „германска система“ трябва да изпълни с оптимизъм българите с увреждания, то нека кажем, че „германската система“ се случва в условията на достъпна среда, достъпен транспорт, съвременни технически помощни средства (а не колички за 600 лв.!) и лична помощ, които получават хората с увреждания, за да ходят първо на училище, после на квалификационни курсове, сетне на работа и, накрая, на почивка. „Германската система“ не се позовава на ТЕЛК и медико-социални оценки, а на оценка на потребностите, за да бъде човекът с увреждания активен според интересите си. Такава е не само „германската система“, а и британската, и шведската, и датската и повечето развити европейски системи. Такава трябва да стане и българската! Но за целта трябва да има политическа воля за истински реформи, диалог с компетентни в материята хора и професионална държавна администрация, която подпомага процеса, а не саботира всяка идея за промяна.
Така, група активни хора с различни увреждания от цялата страна предложихме на министър Калфин – НЯКОЛКО ПЪТИ, в писмен вид, пронумеровани и прошнуровани – идеи за нови политики в сферата на уврежданията. Вместо с интерес към тях и готовност за диалог се сблъскахме със стена от мълчание и пълно пренебрежение.
Затова днес – 21 юли – от 11 часа в Прес-центъра на НДК направихме пресконференция, където чрез средствата за масово осведомяване, изложихме идеи си пред цялото общество. Правим го, защото за нас са важни политиките в сферата на уврежданията, както и цената, която обществото трябва да плати за тях – сега тя е неоправдано висока, за да бъдат хората с увреждания най-бедните в Европа.
