Не съм щастлива, че съм болна, но съм благодарна за възможността да живея смислено живота си. Да водиш смислен живот означава „да търсиш смисъла“ в трудностите и ежедневието си. Моето хронично състояние, митохондриална болест, ме оставя без сили дори и след елементарното поддържане на личната ми хигиена. Затова много се дразня, когато ме попитат как се справям или за какво съм благодарна в живота си. Всъщност аз съм тази, която избира дали да придаде смисъл на всичко това или не, дали да седя в ъгълчето и горко да се съжалявам. Аз съм толкова несъвършена и всяка моя реакция би била оправдана, но все пак на този свят съществува нещо, наречено достойнство. Достойнството да се опитваш да живееш смислено.

авторката на статията

„Смислен живот“… звучи много неясно, нали? Мой добър приятел за първи път ми заговори за смисления живот преди няколко години. В главата ми се прокрадна бегла идея, която остана там дълго време. Не съм много религиозна и не приемам схващането, че в страданията има наследствен елемент, заради стари грехове. И все пак, съществуват хора, много от които уважавам, вярват в това, колкото и неправилно да ми се струва на мен. Аз вярвам, че човешкият живот се състои от избори, много от тях по-трудни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Освен това няма определена граница на броя грешки, които можем да правим.

Нацупените следобеди и поучителните моменти непрекъснато се редуват в живота ни. Не говоря за дуракоусточивите начини да откриеш своя дзен нито за умения да създаваш само пъстроцветни дъги. Не! Да живееш с увреждане е болезнено и гадно! Такъв живот означава скърцане със зъби и мекота едновременно. Той изисква да се пригодиш към него и поставя ограничения. Понякога имам усещането, че сглобявам пъзел със смачкани части. Ако трябва да бъда напълно откровена с вас, аз самата често се чувствам като такава смачкана част. Все още дочувам ехото от горчиви чувства, но вече много по-слабо. И, вместо да му отдавам по-голямо значение от всичко весело и приятно, аз само го отчитам и то пускам да си отлети.

За да придам смисъл на живота си, аз определям приоритетите си и кои чувства заслужават вниманието ми. Дали това ми върши работа или е полезно за другите? Е, ако не върши, не е кой знае какъв проблем. Не очаквам от това непрекъснат успех, опитвам се да бъда мила със себе си през всичките дни, когато животът и гневът просто ми надделяват. Скръбта е тегава работа и затова понякога й налагам да се успокои, за да мога да се справя с нея. Най-лошото е да се вцепениш, да спреш да се движиш; това си е чиста отрова! Завистта не ми върши работа – пречи на връзките ми с хората. Радостта е инфекциозна, по най-добрия начин. Всеки балансира нещата по свой начин. Да откриеш своя вид радост отнема дълго време, понякога години. Когато се сблъсквам с най-гадните аспекти на живота с прогресивно заболяване като млад човек, аз се сещам за красивите части на себе си, които са били обезобразени от болестта. Според мен, воденето на смислен живот означава да бъдеш отворен за възможностите. Не мое да е по-просто от това.

Изборите, които прав, не трябва да се категоризира като добри или лоши, просто животът такъв, какъвто е … днес и сега. Въпреки че много от нас харесват мотивиращите цитати в социалните мрежи, не е необходимо да ги прилагаме във всяка трудна ситуация. Трудностите могат да направят герои от някои от нас, докато други просто седят в семействата си и ги топлят с доброто си сърце. Можем да споделяме смислени моменти и да разширяваме хоризонтите си заедно, без да се налага да се вглеждаме в познанията на другите. Може би значението на драматичните предизвикателства е в това, че от време на време се появяват в света и казвам неща, които ви харесват и впечатляват. Може би смисленият живот е нещо тънко и неуловимо и това е ОК. Най-красивата част осъществяването на смисления ни живот е, че в края на краищата ние сме съшили своя пачуърк от различни опити и смисли.

Материалът е превод на статията на Maria Grace