на Център за независим живот – София
относно правенето на политиките в сферата на уврежданията в България
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми сегашни и бъдещи политици и законотворци,
Уважаеми съграждани, приятели, близки,
Вече години България се намира в криза, която с времето се задълбочава. Стандартът на живот пада, хората обедняват, цели социални слоеве губят почва под краката си. Но една от групите, които са най-засегнати от тежката ситуация, е тази на хората с увреждания. Българите с увреждания стават все по-зависими от социалното подпомагане, промените, правени в съответното законодателство, не водят до качествени промени, а задълбочават трудностите. Нещата започват да изглеждат абсолютно безнадеждни. Все повече хора се оказват въвлечени в един омагьосан кръг – стават все по-бедни и затворени у дома, все повече разчитат на плащания от държавата, а парите не извират от никъде и затова стават все по-бедни и оборотите се набират. И проблемите не са някакви случайни, спорадични бъгове. Грешката е системна! Системата трябва да бъде, както много пъти сме настоявали, изначално, генерално сменена.
За съжаление българските политики в сферата на уврежданията са тези, които не подготвят почвата за смяна на философията на подкрепата към хората с увреждания. Политиките са рожба на недалновидното поведение и разбиране на нашите политици, правят се от „грешните хора“ в кабинетите на държавните структури, поредните им промени се предлагат от неопитни „експерти“ и резултатът е видим за всички – за хората с увреждания, за роднините и приятелите им, дори за политиците.
На дневен ред са поредните парламентарни избори (4-ти за около година и половина) и отново много нови лица и млади (не говорим за възрастта), неопитни кандидат-политици ще ни искат доверието. Този път обаче за гласовете ни се включват и майките от „Системата ни убива“, които обявиха намерението да се включат в листите на партия „Изправи се, България“ на Мая Манолова. Заявката им е “хора със сърца, хора с каузи, борещи се и оцелели въпреки системата” да влязат в политиката като експерти, за да променят политиките и „не е само каузата за децата и хората с увреждания, а и каузата за образованието, за съдебната система, за здравеопазването, природата, бездомните животни”. Основният въпрос е: така ли се прави?! Това работещо ли е? Какви „експерти“ са хората, оцелели въпреки системата, и техните родители?
От години в общественото пространство се върти лозунга „Нищо за нас, без нас!“, но през годините се затвърди мнението, че това не винаги е вярно. Примерите са много и няма да ги споменаваме сега, но всеки може да си припомни на какви висши позиции е имало (и още има) хора с увреждания, но вследствие на действията им нищо не се е променило в политиките за хората с увреждания. Странно, но факт! Ако обаче се замислите ще видите, че това е формула за неуспех. Увреждането, само по себе си, не те прави експерт в сферата на уврежданията и когато то е предпоставка да те издигнат на някаква длъжност – независимо в частния или държавния сектор – е предпоставка за провал, защото липсват нужните умения и капацитет за длъжността и по-скоро ще бъдеш използван от политиците, отколкото да постигнеш нещо съществено като промяна на политиките. Същото важи и за роднините на хората с увреждания – те може да са експерти в отглеждането на човек с увреждане, но по презумпция това не означава, че разбират от правенето на публични политики.
Ние, от Център за независим живот, като експерти, с дългогодишен опит в работата за качествено изработване и прилагане на политики в социалната сфера, не може да гласуваме доверие такива хора да разработват и гласуват публични политики – в която и да е обществена сфера. Експертността им трябва да се използва в процеса на консултиране и обществено обсъждане на касаещите ги политики, но дотам! Всичко друго ще води само до политики, обслужващи пишещите ги „експерти“ и загърбващи обществените нужди на всички останали.
Не мислим, че това е нужно на всички членове на обществото ни, нали?