Петнайсет процента от населението на света живее с увреждания, а близо 200 милиона са на възраст между 10 и 24 години. Въпреки това те често са невидими в държавната статистика.
Момичетата и момчетата с увреждания са до голяма степен изключени от образованието и здравните услуги, дискриминирани са в техните общности и са в капана на бедността и насилието.
В световен мащаб момичетата понасят тежестта на тези нарушения. Глобално проучване на ЮНФПА показва, че момичетата и младите жени с увреждания се сблъскват с 10 пъти повече насилие, основано на пола, отколкото тези без увреждания. Момичетата с интелектуални затруднения са особено уязвими на сексуално насилие.
Дискриминацията срещу момичета и млади жени с увреждания се проявява почти веднага. Момиченцата, родени с увреждания, по-често са подложени на „убийство от милосърдие”, отколкото момчетата с увреждания, без дори да бъдат законно регистрирани.
По-малко вероятно е момичетата с увреждания да получават храна в дома си и е по-вероятно да бъдат изключени от семейните дейности и взаимодействия. По-малко вероятно е те да получават здравни грижи или помощни средства, отколкото момчетата с увреждания и редовно им се отказва достъп до образование и професионално обучение, което ги прави податливи на социално изключване и бедност като възрастни. В световен мащаб жените с увреждания имат 19,6% заетост, в сравнение с 52,8% за мъжете с увреждания и 29,9% за жените без увреждания. Неграмотността също може да играе роля за повишаване на риска от насилие, основано на пола.
Децата с увреждания са почти четири пъти по-склонни да станат жертви на насилие, отколкото децата без увреждания, и почти три пъти по-вероятно е да бъдат подложени на сексуално насилие, като момичетата са най-застрашени. В едно проучване на Африканския форум за детска политика за насилието срещу деца с увреждания, почти всеки млад човек, интервюиран, е бил сексуално насилван поне веднъж, а повечето – много пъти. Друго проучване, проведено в Австралия, установи, че 62% от жените с увреждания на възраст под 50 години са били обект на насилие на 15-годишна възраст, а жените с увреждания са преживели сексуално насилие три пъти по-често от тези без увреждания.
Децата, които са глухи, слепи, аутисти или имат психо-социални или интелектуални затруднения, са най-уязвими към насилието. Проучванията показват, че тези деца са пет пъти по-склонни да бъдат подложени на насилие, отколкото други, и са много по-честа жертва на тормоз.
Децата с увреждания са изложени на широк спектър от насилие, извършено от родители, връстници, преподаватели, доставчици на услуги и други. Насилието може да приеме много форми, включително тормоз в училище, физическа разправа от страна на настойниците, принудителна стерилизация на момичета или насилие под прикритието на лечение, като например електрическа шокова „отблъскваща терапия“ за контрол на поведението. В някои случаи децата умишлено са увредени, което ги прави по-симпатични като просяци на улицата.
Проучване на деца с увреждания в Уганда установи, че училищата са основните места, където те са преживели насилие, често в ръцете на училищния персонал или техните връстници без увреждания. Други проучвания показват, че момичетата и младите жени с увреждания са изложени на по-голям риск от сексуално насилие, когато са извън училище. Съседите и членовете на семейството, които знаят, че са сами, могат да се възползват от възможността да ги насилват сексуално, с малък риск да бъдат хванати или наказани.
Уврежданията също така увеличават риска младите хора да бъдат трафикирани за сексуален или друг принудителен труд – нещо, което често се дължи на липса на социално включване и стигма. В твърде много места младите хора с увреждания се считат за „нежелани“ и дори могат да бъдат подложени на трафик от собствените си семейства.
Младите хора с увреждания имат същите сексуални и репродуктивни и здравни потребности и права, както техните връстници без увреждания. Но твърде често стигмата и погрешните схващания за уврежданията – наред с липсата на достъпни здравни услуги, ограничена лична автономност и малко или никакво сексуално образование – пречат на младите жени с увреждания да водят здравословен сексуален живот.
Тези млади жени не се възприемат като нуждаещи се от информация за своето сексуално и репродуктивно здраве и права или като способни да вземат свои собствени решения. В резултат на това момичетата с увреждания имат още по-малко знания за сексуалните и репродуктивните права, отколкото младите мъже в същото състояние. Ниските нива на сексуално образование, включително образованието относно предаването и превенцията на ХИВ, често се превръщат в рисково сексуално поведение. Проучванията показват, че подрастващите с увреждания съобщават за включване в случаен и платен секс и не използват контрацептиви. Младите хора с увреждания имат същия или по-висок риск от заразяване с полово предавани инфекции (ППИ) като връстниците им без увреждания, но тестването за ХИВ е по-ниско сред тях.
Младите жени с увреждания редовно са лишени от достъп до семейно планиране и други услуги за сексуално и репродуктивно здраве. В едно проучване в Етиопия само 35% от младите хора с увреждания са използвали контрацептиви по време на първия си сексуален контакт, а 63% са имали непланирана бременност. Проучване в Индия показва, че само 22% от младите жени с увреждания получават редовни гинекологични прегледи.
За младите жени, живеещи в институции, особено правото на вземане на решения за телата си се нарушава рутинно. Тези жени са най-склонни към принудителни аборти, принудителна стерилизация, полово предавани болести и сексуално насилие.
Нагласите и убежденията относно уврежданията се различават в рамките на общностите и семействата, но в много случаи са засегнати от социално-културни норми, включително митове, които водят до увеличаване на насилието. Проучване от 2011 г. на Африканския форум за детска политика в Камерун, Етиопия, Сенегал, Уганда и Замбия разкри постоянните убеждения, че уврежданията в детството са причинени от греха на майката или безбожността й, проклятието на предците или демонично обладаване. В някои случаи стигмата, свързана с тези вярвания, кара семействата да крият децата си с увреждания или да ги изключват от училище и техните общности.
Един от най-важните митове за младите хора с увреждания е убеждението, че хората, които имат полово предавани инфекции, могат да излекуват инфекцията чрез сексуален контакт с девица. Младите жени с увреждания са изложени на особен риск от изнасилване от заразени лица, тъй като често неправилно се смята, че са асексуални и затова са девствени.
Насилниците се възползват от тяхната ограничена физическа мобилност или други уязвими места. В интервютата, проведени за Глобалното проучване за ХИВ/СПИН и уврежданията от 2004 г., защитниците на хората с увреждания и доставчиците на услуги съобщават за изнасилвания на девствени жени с увреждания в 14 от 21-те разглеждани държави.